Възможна ли е реприватизация у нас?

Проф. Кръстьо Петков*
България днес изпревари редица други страни по темп на приватизация, след като в началото на 90-те г. закъсня с няколко години. Време е за равносметка - какво постигнахме и какво загубихме с това бързане? Сега като гледаме какъв е крайният ефект от над 80% приватизирани държавни активи виждаме, че първо сме сбъркали и второ, сме допуснали този процес да се криминализира.
Няма никакви гаранции, че в бъдеще едното и другото няма да се повторят, независимо кой ни управлява. Защото некачествената приватизация стана национален белег у нас на икономическа реформа и на пазарни взаимоотношения. От няколко години насам, особено от периода на кризата, всички водещи страни, опарили се от стихийната, форсирана приватизация спряха този процес и започнаха да преоценяват резултатите в енергийния сектор, във водоснабдяването, в публичните услуги, в транспорта и др. У нас, обратно на тази тенденция, се върви към приватизация "до дупка". Затова имат право всички, които поставят въпроса: добре, приватизираме на 100%, дори на 102%, после - какво? Откъде ще дойдат източниците за попълване на бюджета?
Моето мнение, а и това на немалка част от експертите в Съюза на икономистите, е да се апелира за преразглеждане на тази стратегия. Да се поучим от опита на други страни, които направиха временна реприватизация и след това стартираха с нова схема - една от тях е публично-частното партньорство, друга - поемане от местни структури, на общинско ниво, на управлението на сфери като услугите, където е по-добре да има смесена или комунална собственост /подчертава - комунална, която няма нищо общо с комунистическата - бел.а./. Ако трябва да обобщя, в модерния свят се върви към модел, който се нарича социална икономика.
А ние какво правим, при положение, че приходите за сметка на участието на държавата в материални активи, намалява? Говоря не само за индустрията, но и за ключовата сфера, каквато е използването на подземните богатства. България е на опашката на редицата от страни по приходи в държавния бюджет от концесии.
Концесионните договори носят символични постъпления. А с години никой не дава информация какво се случва, нито някой в правителството се готви да преразгледа сключените над 400 концесионни договора, повечето от които са направо вредни за държавата, за нейната сигурност, за икономическата й стратегия и финансовото й състояние.
------------------
*Проф. Кръстьо Петков, икономист, председател на Съюза на икономистите в България, интервю за агенция БГНЕС.