Възможностите за българските износители

ИПИ представи изготвеното по поръчка на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия изследване за идентифициране на потенциални пазари за експортно-ориентирани български МСП. Проучването дава картина на динамиката и промяната в структурата на търговските потоци, както и на разкритите предимства за българския износ, непосредствено преди началото на кризата, причинена от пандемията от коронавирус. Във фокуса на анализа са изделията, създавани в преработващата промишленост, като по-специално са разгледани производства, доминирани от МСП в структурата на българската икономика. Изследването е базирано на статистически данни за външната търговия, като са отчетени и ключови макроикономически и социални показатели за разглежданите пазари.

В анализа са разгледани няколко сценария за възможна трансформация на структурата на търсенето и предлагането в резултат на кризата на базата на проявените в периода на тежките ограничителни мерки „тесни места“ във веригите на добавената стойност, както и в резултат на възможни политически решения и промяна в организацията на труда и потребителските навици в Европа. По-детайлен преглед на потенциалните пазари е изготвен за 54 групи стоки, които към 2019 г. допринасят за 22% от общия износ на страната. Резултатите открояват няколко дългосрочни трансформиращи тенденции, които могат да помогнат и за начертаване на възможни и вероятни траектории на бъдещо развитие на външното търсене за българските компании.

Присъединяването на България към единния пазар на Европейския съюз ускори интегрирането на страната в европейските и световни вериги на добавена стойност. Германия е „двигател“ на процеса на „релокиране“ на производствени процеси от по-развития Запад към Централна и Източна Европа, като това се проявява най-силно при стоките за междинно потребление, включително изделия от пластмаса и метал, електрически съоръжения, машини и оборудване и автомобилни части. В Испания и Франция „изнасянето“ на производства е насочено и към страни от Северна Африка, което ги превръща в конкуренти за българските експортно-ориентирани компании. В последните години традиционни развити индустриални икономики постепенно отстъпват място на европейския пазар на машини и съоръжения – най-вече Япония, САЩ и Швейцария. Мястото им се запълва както от нови азиатски производители, като Малайзия и Виетнам, така и от доставчици от ЦИЕ. Последният процес вероятно ще се засили като част от възможното преориентиране на стратегиите към near-shoring и концентриране на по-голям дял от процесите по веригата на добавената стойност в рамките на ЕС. България е в началото на този път, като в най-голяма степен заемането на подобни позиции ще изисква пряка конкуренция с Полша, в по-малка степен с Чехия и Унгария, а Румъния в някои сектори следва сходна траектория.

Процесът на „догонването“ в ЦИЕ все по-осезаемо започва да превръща тези динамични икономики в развити пазари с нарастващи доходи на домакинствата. Полша се утвърждава като най-големият и бързорастящ пазар в Централна и Източна Европа за български производства, а демографския подем допълнително подобрява перспективите за вътрешни инвестиции и потребление. От своя страна, Чехия, Словакия и Унгария са вече водещи производители на автомобили и електроника. Ако разглеждаме съседните страни, фокусът трябва да е върху Румъния, както заради размера на вътрешното търсене, така и заради модернизацията и трансформацията на индустрията, предполагащо нарастваща нужда от доставки на стоки за междинно потребление.

Българските износители, заемайки нови пространства, се превръщат в част от едно постепенно европейско и глобално пренареждане на икономиките. От една страна, фабрики в България изместват, и вероятно ще продължат да изместват, фабрики от технологичните лидери в определени сектори в най-развитите европейски индустриални държави. Заедно с това обаче, България е в остра конкуренция с други страни в региона, предлагащи сходни предимства. Не трябва да се подценява и засилващата се интеграция на страни от Северна Африка, които са алтернатива на постепенно нарастващите разходи в догонващите европейски страни. Същевременно, бързият растеж в този регион дава и възможност за позициониране на относително малки, но бързорастящи пазари както на потребителски, така и на промишлени стоки.

Китайската икономика също се преструктурира, като част от производствата постепенно се свиват, а нишите до голяма степен се заемат от динамично растящия износ на Виетнам. България, както и други страни от Източна Европа, успешно започват да се превръщат в основни, или поне ключови, производители на изделия – както компоненти, така и специализирано оборудване, апарати и инструменти -  които дълги години са доминирани от най-развитите глобални индустриални лидери като САЩ, Япония, Швейцария, Република Корея.

Състоянието на търговските връзки непосредствено преди кризата дава и отправна точка за разработване на първи сценарии за възможно преструктуриране на глобалните и регионалните пазари в средносрочен план. Пандемията с COVID-19 се разглежда като „отключващо“ явление, ускоряващо стопанската трансформация. Обръщайки повече внимание на Европа и България, основните фактори, които ще създадат нови възможности, могат да се обединят в три групи.

На първо място, това ще бъде стремежът за намаляване на зависимостта от един доставчик, повече диверсификация и неминуема „локализация“ (near-shoring). Ролята на Китай в глобалната търговия нараства значително в последните 20 години. Тя е част от дълъг процес на все по-дълбока специализация в търсене на икономии от мащаба и намаляване на производствените разходи. Възможна и реалистична хипотеза е засилване на процесите, вече започнали преди пандемията от новия коронавирус, за намаляване на тази зависимост. Може да се очаква преосмисляне на бизнес ниво на доставките от Китай най-вече на стоки за междинна употреба, участващи в процеса на преработка и създаване на крайни продукти в индустрията на ЕС.

Вторият катализатор за промяна е очакваното пренареждане в потребителските предпочитания, включително на начина на организация на работата в предприятията и социалният живот. Това ще създаде увеличено търсене за някои продукти и бизнес услуги, но намали използването на други; електрическият велосипед може да замени личния автомобил, доставките до дома могат поне частично да заместят посещенията на търговски центрове и т.н.

Накрая, можем да очакваме значително преосмисляне на стопанската политика в ЕС както по отношение на регулациите, така и по отношение на ролята на държавните разходи и субсидии. Макар още да няма окончателно решение, в ЕС ще бъде приет общ план за възстановяване (виж повече тук), който ще финансира реформи, насърчаване на вътрешното търсене, заетост и инвестиции. Заедно с това започва да се оформя и консенсус за издигане на нови бариери пред международната търговия, придружено с по-отчетлива индустриална и протекционистична политика в ЕС. „Морковът“ ще бъдат финансови стимули за „релокация“ и нови инвестиции в индустриално производство на територията на ЕС.

Кризата също така принуди повечето бизнеси и почти всички хора да разчитат основно на електронни услуги с цел да се намалят рисковете от директен контакт между хората. Рязката промяна, която отне по-малко от два месеца, показа, че подобна трансформация не просто е възможна, но е напълно реалистично тя да се случи в кратки срокове – стихийно и без особено предварително планиране. Това означава и рязко увеличаване на търсенето на тези услуги – пазаруване без да влизате в магазин, плащания без физически пари, създаване на телевизионен или информационен продукт без да присъствате в офис или редакция и т.н.  Експериментът за дистанционна работа вероятно ще доведе до по-широкото й разпространение, което налага промяна в местата за свързване с интернет и съответните инвестиции за повишаване на скоростта и надеждността в новите места.

Коронакризата беше и тест за устойчивост и надеждност на бизнесите в трудни и непредвидени ситуации. Така в някои локации за предоставянето на услуги по поддръжка или гласово консултиране (т.нар. кол-центрове), избрани заради ниски разходи за офиси и труд, се оказа, че не може да се организира работа и предоставяне на услугата при затваряне на централизираните офиси.  Вероятно за част от потребителите кризата се е превърнала в „отключващ момент“, като те са понесли първоначалния разход за проба на нов тип онлайн услуги. Рязкото ограничаване на бизнес пътуванията, особено далечните, също е експеримент, който може да промени в значителна степен управленските практики.

Автор: ИПИ