Възход на балканските железници

Ива Стойкова

Остаряла инфраструктура, бавни влакове и неравномерно развитие на железниците. Това е общото между България, Румъния и Сърбия. Пряк резултат са загубите за принципно печеливша структура, каквато би трябвало да са товарните превози, и все по-оредяващите пътници в останалите влакове. В същото време е в ход изграждането на паневропейските транспортни коридори, които, от една страна, поставят в конкурентна среда трите страни, а от друга – ги задължават да действат заедно, ако не искат да изпаднат в изолация. Първите резултати от усилията на балканските правителства са налице, но остават още много работа и усилия за справяне с натрупаните проблеми.
Начало на промяна
Свидетели сме на сериозни контрасти при пътническите превози. В Румъния от 2006 г. се движат влакове с вагони бизнес класа. Те разполагат с персонален телевизионен екран за пасажера, регулируема седалка, лично пространство, безплатна преса, сервитьори, готови да донесат храна и напитки.

Като цяло обаче румънските влакове„гонят” пътниците, защото преобладаващо са бавни, неподдържани и мръсни, често жертва на вандализъм. 60% или около 3000 вагона не отговарят на европейските норми и са на възраст на 30 години.

България отскоро има супермодерни поръчкови спални вагони. Всеки вагон разполага с 10 спални кабини с по 3 легла. Подвижният състав е оборудван с душ, санитарен възел и помещение за предлагане на топли и студени напитки. Във всеки вагон има пожаро-известителна и информационна система. Климатичната инсталация на вагоните позволява индивидуалното регулиране на температурата във всяка кабина. 5 от вагоните са пригодени за обслужване на трудноподвижни лица. Във всяка кабина има шкафче с вградена мивка с течаща топла и студена вода.

За жалост, въпреки придобивката, българската железница съвсем не е конкурентна заради остарелия подвижен състав:
Сърбия е замисила да блесне с бъдещата най-модерна жп гара на Балканите, финансирана с кувейтски капитали. През декември 2012 г. сръбските власти договориха 25 млн. евро от Кувейтския фонд за Арабско икономическо развитие. Средствата са за модернизация и разширение на гара Прокоп в Белград, която ще замени сегашната централна гара на Белград. Строителството ще продължи три години. Когато проектът бъде реализиран, сръбската столица ще се сдобие с модерен европейски железопътен център, оборудван с последни технологии и ще осъществява връзката на градски, междуградски и международен трафик. В района на гарата кувейтските инвеститори предвиждат строителството на търговски и бизнес-комплекс на обща площ 130 хил. m2.

Ситуацията за сръбските железници не е по-различна от тази при съседите й - пътническите влакове са много бавни, като само при 3% от линиите скоростта достига 100 км/ч. За десет години са рехабилитирани едва 294 км. Оказва се, че подвижният състав е в по-добро състояние от инфраструктурата и логично основните усилия сега са насочени натам с приоритет международните транспортни коридори.
Големият залог
Балканската жп инфраструктура се нуждае от цялостна модернизация. Сърбия и Румъния залагат на транспортните коридори, преминаващи през техните територии.
Румъния попада в трасетата на Паневропейските транспортни коридори ІV и ІХ, за които са отделени 1,41 млрд. евро от еврофондовете.
Общо 5 млрд. евро са предвидените инвестиции за жп инфраструктурата на Румъния в рамките на 5-годишен период. За модернизация на румънските гари са вложени 80 млн. евро, още 227 млн. евро са предвидени след 2011 г. 4,4 млрд. евро ще бъдат похарчени между 2010 и 2020 г. за разширение на метрото в Букурещ. Най-голямата спънка пред Румъния обаче е незадоволителното усвояване на еврофондовете.

Сърбия не разполага с тази „облага”, но не си губи времето. Страната е прекосявана от Паневропейския коридор №10, който се е превърнал в абсолютен приоритет за държавата. Властите успяха да договорят 22,2 млрд. евро за жп инфраструктурни проекти за периода 2012-2027 г. Кредитни линии от Кувейт, ЕБВР, ЕИБ, съвместни проекти с Чехия, преговори с други съседни държави, но и с Китай, са само част от усилията.

За разлика от Румъния, България се справя по-добре с усвояването на европейските фондове и резултатите вече се виждат, особено по отношение на рехабилитираните жп гари и линии. За периода 2008-2013 г. в БДЖ са заложени 1,564 млрд. лв. за инфраструктура и 2,561 млрд. лв. – за превозвача. Само за тази година са предвидени инвестиции в размер на 26 млн. лв. Големият проблем за българските железници е лошото финансово състояние на самата компания и увеличаващите се загуби. Продължава да буксува приватизацията на подразделението „Товарни превози”, допълнително затормозена от затруднената политическа ситуация в страната, която не дава яснота за приоритетите и темповете и изглежда гони потенциалните купувачи.

Битката за транспортните коридори започна. Те са условието България, Сърбия и Румъния да осигуряват свободното движение на хора и стоки по европейските стандарти, ако не искат да бъдат заобиколени и да понесат още по-големи загуби по отношение на транспорта. Кой пръв ще привлече жп трафика предстои да видим.