Външната политика на Германия през 2017 г.

Светът влиза в епохата на Брекзит и Тръмп, а Германия разширява своята сфера на отговорност. Отишлата си година внесе кардинални промени в световната политика и възложи на Германия особена отговорност за защитата на либерализма на Запада.

Новата роля на Берлин

Това беше година под знака на Борис Джонсън и Доналд Тръмп, Реджеп Ердоган и Владимир Путин. Именно по тази причина през 2016 г. светът се обърна към Меркел в търсенето на лидер и ориентир. На фона на все по-усложняващата се световна политическа ситуация Германия пое нова глобална роля на посредник и преговарящ, който в случай на необходимост може и да сплашва. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер формулира този подход в статията си за „Форин Афейърс“: „Германците не вярват, че с разговори на кръглата маса могат да се решат всички проблеми, но те не вярват и в това, че те могат да се решат и със стрелба“. С други думи, във външната си политика Берлин се стреми да запази баланса, за което говори отишлата си година. “Германската дипломация играе все по-важна роля, независимо дали става дума за разрешаването на конфликта в Източна Украйна в „нормандски формат“ или преговорите за Сирия“, твърди експертът по външнополитически въпроси на ПГ на ХДС/ХСС Юрген Хард в интервю за ДВ. Но прогнозите за 2017 г. изглеждат също толкова мрачни, колкото бе 2016 г. Поне така ги виждат в Берлин.

Германия и Русия: положението е трудно

Конфликтът в Източна Украйна, както и преди остава главният препъникамък в отношенията на Берлин с Москва. Руският президент Владимир Путин през октомври бе в германската столица, където участва в обсъждането на минските споразумения. Германия за пореден път влезе в ролята си на посредник между Путин и украинския лидер Порошенко, настоявайки за прилагане на споразуменията. Но диалогът бе лишен от конкретика, процесът не помръдна от мъртвата точка. И макар санкциите на Запада по отношение на Русия да остават в сила, не е ясно как ще изглежда картината след 12 месеца, тъй като всичко зависи от бъдещата администрация на 45 президент на САЩ Доналд Тръмп и неговата външна политика. Освен това в Германия все повече са страхуват, че страната ще стане новия обект на руската хибридна кампания за дестабилизиране на западните демокрации. Директорът на германското разузнаване съобщи за нови опити да се повлияе на изхода от парламентарните избори във ФРГ през есента на 2017 г. „Вече си имаме работа с информационни потоци от Русия, руски кибератаки и неверни новини“, каза Меркел.

Германия и Турция: положението е още по-трудно

2016 започна напълно благоприятно за германско-турските отношения: през март Евросъюза сключи споразумение с Турция за връщането на нелегалните мигранти, което става успех за Меркел на фона на критиките срещу нейната миграционна политика. От момента на влизане в сила на договора броят на нелегално пристигащите мигранти от Турция в Гърция намаля от 1740 на 89 на ден, според официалните данни на Еврокомисията. Но след това традиционно стабилните отношения между Берлин и Анкара започнаха стремително да се развалят. През април Турция започна преследване срещу германския комик Ян Бьомерман заради осмиване на Ердоган. В юни Бундестага прие резолюция, признаваща масовите кланета на арменци от германския съюзник по времето на Първата световна война за геноцид, което предизвика поредния изблик на гняв в Турция. През юли Меркел и нейното правителство се забави с осъждането на опита за държавен преврат в Турция. Хиляди турци, живеещи във ФРГ, излязоха по улиците на германските градове в знак на подкрепа за Ердоган. „Турските граждани стават жертви на кървави терористични атаки, които остро осъждам. От друга страна, преследването на опозицията и критично настроените журналисти е непропорционално и недостойно за демокрацията“, заяви експертът по външна политика на ПГ на ГСДП Нилс Анен в интервю за ДВ.

Сирия: решение, както и преди няма

Военната кампания на антитерористичната коалиция, водена от САЩ, вероятно бе успешна в Сирия през 2016 г., но страданията на мирните жители, причинени от действията на режима на сирийския президент Башар Асад, продължават. Въпреки многобройните усилия на преговорите, включително и от страна на германското МВнР, политическо решение на сирийския конфликт не е намерено.

Брекзит: огромни последици за ЕС

Референдумът за излизане на Великобритания от ЕС завари германските политици напълно неподготвени. Меркел го определи като „водораздел за Европа и процеса на евроинтеграция“. Тя предупреди, че за Лондон няма да бъдат направени никакви изключения, ако той все пак реши да напусне най-големия общ пазар в света. “За германската външна политика Брекзит може да се окаже най-лошото събитие на 2016 г. ЕС, който е един от главните стълбове на световния либерализъм и най-важна тема от външнополитическия дневен ред на Берлин, е отслабен значително. Следователно можем да кажем, че дълговременният ефект и значение на Брекзит са огромни“, заяви старшият съветник на Мюнхенската конференция по сигурност Адриан Ороз.

Меркел и Тръмп: отношения, които не съществуват

Доналд Тръмп не само спечели президентските избори в САЩ, но и детронира Меркел от титлата „Човек на годината“ на списания „Тайм“. Изходът от изборите в САЩ се превърнаха в още един шок за германските политици. Никой от тях никога не се е срещал с бъдещия президент на САЩ и не е работил с неговия екип експерти по външна политика. Поздравявайки Тръмп за победата, Меркел подчерта, че „Германия и САЩ са свързани с такива ценности като демокрацията, свободата, уважението на закона и човешкото достойнство, независимо от произхода, цвета на кожата, религията, пола, сексуалната ориентация и политическите възгледи“. В момента все още не е ясно, как ще се променят трансатлантическите отношения при Тръмп, но това, че те ще се променят е безспорно.

2017 – с товара на нерешените проблеми от 2016 г.

Главните задачи на външната политика на Германия през 2017 г. ще бъде разрешаването на конфликтите и предотвратяването на кризите, особено в съседство с ЕС, заявява Юрген Хард. 1,3 милиона евро ще бъдат отделени за хуманитарна помощ за чужбина, за да се преборят причините за миграцията – ключов въпрос за националните интереси на ФРГ. Конфликтът в Източна Украйна, възможните опити на Русия да се намеси в хода на германските избори, войната в Сирия и външната политика на Тръмп ще занимават Берлин през 2017 г. „2016 година показа, че ние сме постъпили правилно, поемайки по-голяма отговорност по глобалните въпроси. Но в същото време тя показа, че ние не съвсем сме готови за това, че не можем да се справим сами. Ние се нуждаем от Европа“, подчерта експертът на партията „Съюз 90/Зелените“ по външна политика Омид Нурипур. Германия отново ще влезе в ролята на лидер на Г-20, която тя оглавява от 1 декември. Но Меркел вече няма да може да разчита на подкрепата на своите най-близки съюзници – Барак Обама и Франсоа Оланд. А и на самата нея й предстои най-трудната предизборна компания. „2017 г. ще прилича на 2016, но още по-лоша – все едно 2016 на стероиди“, резюмира Адриан Ороз.