Вътрешни & външни рискове за икономиката

Десислава Николова, ИПИ

2014 –та ще бъде запомнена от икономистите с издънения бюджет, фалита на КТБ, дефлацията и понижения рейтинг на България от S&P до „боклук” след 10 години на инвестиционен клас рейтинг. По-голямата част от годината беше доминирана и от политическа несигурност, която повлия на цялостния бизнес климат в страната. Все пак, икономическият растеж се засили спрямо 2013 г., като за първите три тримесечия достигна съответно 1,1%, 2,1% и 1,9% на годишна база според некоригираните данни на НСИ.

Миналата година, за разлика от 2013 г., двигател на растежа бяха вътрешното потребление и инвестициите, докато износът стагнира. Тук е важно да се спомене, че по-големият принос за ръста на вътрешното потребление имаше индивидуалното и колективното потребление на правителството, което пък беше пряко следствие от „развързването на кесията” и резкия ръст на бюджетните разходи. Все пак индивидуалното потребление на домакинствата също отбеляза ръст през първите девет месеца на 2014 след спад през 2013 г. По-високото потребление може да се обясни както с дефлацията и нейния благоприятен ефект върху реалните доходи, така и с по-сериозното създаване на нови работни места за първи път от 2009 г. насам.

Раздвижването на пазара на труда беше една от добрите новини на 2014 г. – през първите три тримесечия се създадоха между 40 000 и 50 000 нови работни места, т.е. заетите нараснаха с толкова спрямо същия период на 2013 г. Съответно и съвкупните трудови доходи се увеличиха, като подкрепиха потреблението на домакинствата.

Изборите през есента и последвалото съставяне на правителство допринесе за стабилизирането на политическата среда след близо две години на политически хаос. Прекалено широкото коалиционно правителство и няколкото сериозни търкания между по-малките партньори и най-голямата управляваща партия, ГЕРБ, още в първите седмици на съвместното управление, обаче, запазват относително високо нивото на политически риск и през 2015 г. До момента двете най-сериозни изпитания за коалицията бяха ултиматумът на Патриотичния фронт за напускане на правителството след назначаването на зам.-министър на икономиката от етнически турски произход и игнорирането на РБ при промените в КСО, които отвориха вратата за прехвърляне на лични партиди от 2-рия стълб на пенсионната система към НОИ.

Предвид факта, че в правителството участват представители на целия политически спектър (дясноцентриска, дясна, националистическа и лява партия), то бъдещите неразбирателства са, общо взето, гарантирани. Съответно, малко вероятни са и по-смели реформи в най-проблемните обществени системи – здраве, образование, сигурност, енергетика.

Каква година ни чака?

Най-общо, българската икономика през 2015 г. ще бъде изложена на следните вътрешни и външни рискове:

1/ Относително висока степен на вътрешна политическа несигурност

Този кабинет вече успя да премине през своя „Пеевски” момент (с промените в КСО, гласувани в края на 2014 г.), макар и с по-малък интензитет. Още 1-2 спорни решения могат спокойно да го изпратят в историята и колелото „предсрочни избори-нестабилно правителство-предсрочни избори” да се завърти отново.

2/ Трудна бюджетна консолидация

Бюджетът за 2015 предвижда свиване на дефицита по консолидирания бюджет от 3,7% през 2014 г. до 3% през 2015 г. Основният риск пред изпълнението на бюджета към момента произтича от цените на петрола, т.е. те да се окажат значително по-ниски спрямо заложената средногодишна прогноза за цените на петрола от 99,7 долара за барел (сорт Брент). Този риск нарасна значително последните дни, след като цената на петрола се смъкна до около 50 долара за барел. Ефектите за бюджета от по-ниските цени на петрола са в две основни направления:

По-ниски приходи от ДДС върху вноса на суров петрол

През 2014 г. бюджетът вече пострада от по-ниските цени на основни вносни суровини и събраният ДДС върху вноса (до ноември) е с 5,8% по-малко спрямо 2013 г.

Вносна дефлация и продължаване на дефлационните процеси и през 2015 г.

Към момента бюджетните прогнози са разчетени с прогноза за инфлация от 2,4% средно за годината. Дефлацията през 2014 г., която достигна -0,9% средногодишно през ноември, беше една от причините за по-малко от очакваното нарастване на приходите в бюджета, особено от непреки данъци (другата беше свръхоптимистично планиране).

3/ Нова рецесия в ЕС

Този риск е постоянно надвиснал над континента през последните няколко години, след излизането от кризата през 2009 г. и последвалото я колебливо възстановяване. Очакванията за свит износ за Русия (заради цените на петрола и техния ефект върху руската икономика, както и продължаващото ембарго за внос на храни), продължаващия кредитен крънч (свито кредитиране) и забавяне на растежа в някои основни партньори на страните от ЕС (Китай) оставят възможността за рецесия на дневен ред.

4/ По-малък износ за Русия

Тук причините са две – ембаргото за внос на храни от ЕС в Русия и ефектите върху руската икономика от резкия спад на цените на петрола. Ако цените се задържат на сегашните нива, руската икономика ще пострада сериозно заради високата си експозиция си към петрола като основен износен продукт. Съответно е много вероятно да свие вноса си, включително и от България. Русия по настоящем е една от основните износни дестинации за България сред страните, които не са членки на ЕС. За първите 10 месеца на 2014 г. Русия се нарежда като третия най-голям износен пазар в тази група страни (след Турция и Сингапур), въпреки че през миналата година износът на България за Русия се свива с близо 9% на годишна база. Прави впечатление, че докато спадът до юли (преди ембаргото) е около 7%, то той се засилва в следващите месеци, вероятно именно (или поне отчасти) заради ембаргото[1].

Като цяло, по-горе изброените рискове са основните заплахи пред растежа на българската икономика през 2015 г. Друг много сериозен риск от вътрешно естество, който произтича от широката управленска коалиция, е 2015 г. да се превърне в поредната нулева година за каквито и да е реформи. Рисковете по отношение усвояването на европейски средства също не са за подценяване, тъй като през 2015 г. вероятно няма да бъде усвоено почти нищо от новия програмен период – очакванията към момента са за старт на едва две оперативни програми преди средата на годината. Все пак, ако относителната политическа стабилност се запази през годината (т.е. коалицията не се разпадне и остане на власт), то липсата на европейски средства може да се компенсира от отпушването на частните инвестиции – тези, които бяха замразени в периода на политическата криза през 2013-2014 г. При един оптимистичен сценарий, при който основните рискове не се материализират, икономиката би могла да отбележи отново растеж над 1%. Годишен ръст от 1,4-1,5% е напълно достижим, ако ЕС избегне нова рецесия, а политическата обстановка в страната се запази относително стабилна.

[1] За съжаление детайлната информационна система за външната търговия на НСИ не работи от няколко дена и няма как да се провери дали спадът на износа за Русия през август-октомври се дължи основно на износа на храни заради наложеното ембарго или на други пера в износа.