АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Проект за ремонт на втората по големина електроцентрала в Косово спечели българската Централна енергоремонтна база. Ремонтът е в ТЕЦ „Косово А“ и е по план за модернизация на централата. Възложител е енергийната компанията на Косово (КЕК Косово – Kosovo Energy Corporаtion). Българското предприятие ремонтира турбина и котел в блок А5 на косовския ТЕЦ, пуснат в експлоатация още през 1975 г.
Строителството е планирано да започне през 2025 г., като в момента на обекта се извършват измервания на вятъра. Очаква се съоръжението да бъде пуснато в експлоатация в края на 2026 г. Проектът стана възможен благодарение на сътрудничеството между Русия и Киргизстан.
От тях 135 милиона евро са на разположение за фотоволтаици, четири милиона за водноелектрически централи, още четири милиона за биомаса и един милион евро за вятърна енергия, е посочило министерството в информация за медиите.
„Труновската вятърна електроцентрала е деветият вятърен парк на „Росатом“. С въвеждането ѝ в експлоатация, общата инсталирана мощност на проектите ни надхвърли 1 гигават“, заяви генералният директор на подразделението за вятърна енергия на „Росатом“ Григорий Назаров.
Трите страни се ангажират да си сътрудничат в подготовката на съвместни трансгранични проекти в областта на офшорната вятърна енергия, водорода от възобновяеми енергийни източници и инфраструктурата за зареждане на електрически превозни средства.
Предстои създаването на специална регулаторна рамка в България за развитието вятърни централи морските пространства. Техническият потенциал за офшорна вятърна енергия в българския участък на Черно море се оценява на 116 ГВТ.
Много мрежи са остарели и трябва да се пренасочат от традиционния модел за производство на електроенергия - от големи електроцентрали, захранвани от изкопаеми горива, към вятърна и слънчева енергия. За да даде тласък на инвестициите в мрежата, Комисията ще предложи плана през тази седмица,
Страните предприемат разнообразни мерки - от Испания, която залага на вятърна енергия, през Финландия, която наскоро се сдоби с нов ядрен реактор от типа EPR, до Германия, която залага на кампании за пестене.
В усилията си да се отдалечи от изкопаемите горива и да намали въглеродните емисии, Германия се стреми да произвежда т. нар. зелен водород, който се извлича с помощта на вятърна и слънчева енергия чрез процес на електролиза.
Турция може да инсталира още 1000 мегавата мощности за вятърна енергия догодина, което би привлякло нови инвестиции на стойност 1 милиард долара (18,57 милиарда турски лири), съобщава "Дейли сабах".