Вятърни паркове – следващият хит във ВЕИ

Марина Панчева
За първи път София бе домакин на бизнес форум "Соларни Балкани 2011". Очаква се инициативата да да засили развитието на соларния пазар в региона, както и в България.  До две седмици парламентът ще разглежда на второ четене Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници. Законът трябва да разплете възловите проблеми в екоенергетиката – изкупни цени, присъединяване на централи към енергийната система, екологично гориво в транспорта и други. За инвестициите във ВЕИ у нас и на Балканите разговаряме с председателя на Асоциация на производителите на екологична енергия Велизар Киряков.

- Г-н Киряков, коя държава от Балканите в момента е най-привлекателна за инвестиции във ВЕИ?
Велизар Киряков: Към настоящия момент, доста страни, съседни на България са предприели драстични мерки, за да се подобри бизнес средата. Гърция значително съкрати срока за издаване на разрешителни, като административните процедури бяха намалени от 3-4 години, както беше досега, на 1 година. Румъния повиши изкупните цени за енергия от ВЕИ. В Турция има свободен пазар и те нямат нужда от преференциална цена, тъй като няма кръстосано субсидиране на конвенционална и ядрена енергия. Цената на свободния пазар е по-висока от преференциалната на ВЕИ.
- Преди дни излезе информация, че Гърция ще инвестира над 20 млрд. евро в изграждането на мощности за ВЕИ до 2020 г., реалистично ли е ?
В.К.: Самата Гърция няма да инвестира, тя само ще създаде условия, за да привлече инвестициите, а те ще дадат много по-голяма стабилност на цената на електрическа енергия в следващите 20 години, тъй като Гърция ще бъде независима от Русия, независима от петрола и газта. По този начин фирмите производителки на „зелена” енергия, ще знаят каква е цената на енергията за следващите години, която за съжаление ще бъде доста по-ниска от цената на електроенергия в България след 20 години.
- Какво прави една страна привлекателна за инвестиции във ВЕИ?
В.К. Преди всичко климатът и добрата законодателна база. У нас например това беше постигнато със стария закон от 2007 година. Необходимо е прозрачно законодателство без преференции. Нашата база беше изключително проста: регулирана цена, определен срок за изкупуване, без каквито и да е възможности за преференции /дали намален ДДС или по-малък данък-печалба/. Друг важен фактор е добрата данъчна политика. Административните процедури са изключително тежки както в България, така и в останалите страни-членки на ЕС. Но у нас, ако един чужд инвеститор си намери местен партньор, може да мине целия процес доста по-бързо. Друг важен фактор е предвидимостта в политиката, в България точно това беше съсипано през последните 2-3 години. Няма инвеститор, който би могъл да вярва на някакво правителство. Това, което се обещава, вече не се изпълнява.
- Кой регион в България е по-благоприятен за изграждане на мощности за „зелена” енергия?
В.К.: Асоциацията на производители на екологична енергия е направила теоретичен план за всяка една община. Общините у нас имат различни потенциали в зависимост от местонахождението. Така например Чепеларе има по-голям потенциал за енергия от биомаса, както и от водна енергия, докато една община в Североизточна България, като например Каварна, няма подобни ресурси, но има възможността за енергия от вятърни генератори. Всяка една община има потенциал за различни възобновяеми енергийни източници, за да бъде напълно независима от електроразпределителните оператори. Не става въпрос само за електроенергия, но и за отопление.
- Какъв вид от ВЕИ в момента привлича най-много инвестиции?
В.К. България отдавна е започнала да инвестира във ВЕИ - това са ВЕЦ-овете.
Следващата най-голяма инвестиция е във вятърни паркове, към момента имаме 500 MW, след тях идват малките ВЕЦ-ове, където има инсталирани близо 300 -350 MW, за последните 10 години идва и бумът с фотоволтаиците, където има инсталирани близо 15 MW. За съжаление от биомаса все още нямаме нищо.
- Наблюдаваме бум на интереса към производство на „зелена” енергия, с какво тя е толкова привлекателна?
В.К.: Това което привлича бизнесмените, вероятно е, че имаше гарантиран срок, в който държавата трябваше да изкупи енергията и те ни би трябвало да си търсят инвеститори. Докато в България имаме „изкривен” пазар, докато имаме регулирани цени и държавна намеса в производството на електрическа енергия, ние няма да имаме пазар и винаги ще имаме нещо регулирано и някой недоволен.
- Бумът на производство на електроенергия от ВЕИ, няма ли да доведе до един вид балон, какъвто наблюдавахме в строителството преди години?
В.К.: Когато построите една къща, от там нататък имате само разходи. Не произвеждате нищо, не стимулирате икономиката, докато като направите какъвто и да е възобновяем енергиен източник, това всъщност е една машина, която произвежда. Независимо дали ток, или отопление, това стимулира производството. Токът също е стока, която се произвежда, се продава и се търси.
- Има ли напрежение между производството на ядрена енергия и „зелена” енергия?
В.К. Лошото в случая е, че няма равни условия за всички производители на енергия. Ние нямаме нищо против да дойде Росатом и да построи една централа, но имаме едни прости условия. Да строят, когато ще бъде гарантирано, че всички радиоактивни отпадъци ще се изнасят зад граница, в това число да се гарантира безопасност и за екологията.
- Има ли според вас загубени инвестиции заради забавянето на закона и кога всъщност предстои приемането му?
В.К.: До две седмици се очаква да бъде приет законът. Относно загубата на инвестиции, аз не знам дали ще има някакви инвестиции в близките две години, да не говорим за загубени инвестиции. Стигаме пак до това, че голяма част от инвеститорите едва ли ще повярват на правителството. Повечето то тях ще се пренасочат към други държави, дори не само членки на ЕС. Инвеститорите, бизнесът иска да бъде ухажван и обичан. Хората, които правят бизнес се стремят да направят нещо, което е полезно и търсено от хората, независимо дали стока от масовото потребление или електроенергия. В момента у нас това е невъзможно, защото единственото, което можем да предложим това е старата бартерна система.
- Възможно ли е според Вас постигането на 16% дял от ВЕИ до 2020 г.?
В.К.: Не и при това правителство.