Газ и нефт в България

Маргарита Георгиева
Преди месец икономическият министър Трайков разгледа баржата, полагаща тръби и спомагателните съоръжения за морските операции по изграждането на тръбопроводите, които свързват находищата "Каварна" и "Калиакра" с газовата платформа. Концесиите за добив на природен газ от новите находища се притежават от компанията "Мелроуз Рисорсиз". Очакваше се, първият газ да бъде сондиран и пуснат по тръбите в края на октомври, но това стана факт една на 4 ноември. Ясно, че кабинетът се фокусира върху възможностите за проучване и добив на нефт и газ на територията на страната. Според експерти най-добри перспективи за нови находища има в континенталния шелф на Черно море и в проучването на дълбоководните газови находища.
В България правителствата гласуват концесии за проучване и добив на газ и нефт. Кои са компаниите, които работят в тази сфера през последните години?

„Проучване и добив на нефт и газ"-основният играч

Основният играч тук е компанията „Проучване и добив на нефт и газ" гр. Долни Дъбник. Първоначално фирмата е държавна, а от 2004 г. е приватизирана и в момента нейни акции се търгуват на БФБ. Според официалната информация компанията от Долни Дъбник е концесионер по 12 договора за добив на нефт и природен газ на територията на България. Сред тях са находище "Маринов геран", община Кнежа, находищата "Дуранкулак" и "Тюленово" край Шабла, находище "Долни Дъбник", "Староселци","Горни Дъбник, "Долни Луковит - Запад", "Долни Луковит"край Плевен, «Българево» край Каварна, "Селановци", "Бъдарски геран" и "Бутан – юг" в района на Враца.
В периода 2001 г.-2008 г. „Проучване и добив на нефт и газ” реализира сондажни дейности в Блок 1-1 Плевен и Блок 1-2 Новачене. От септември 2005 г. дружеството е титуляр на разрешение за търсене и проучване в Блок “Шабла”, разположен в северната част на Българския черноморски шелф. Проучва и блок “1-4 Каварна”. „Проучване и добив на нефт и газ" ще разработва за период от 5 години и блок 1-17 Овча могила, който е разположен в областите Плевен и Велико Търново. От тази година компанията има разрешение за сондажи в блок “1-12 Кнежа”, както и удължаване на концесията за находищата на газ в Дуранкулак и Маринов геран. Обикновенно концесионалните договори са за период от 1 до 8 години. Изключение правят нефтеното находище край Тюленово и газовото край Българево, които са дадени за най-дълъг период за ползване - 30 години.

Британските компании

Сред другите находища на нефт и газ са блоковете „В-Голица” и „В1-Голица”, в областите Варна, Шумен, Търговище и Сливен. Първоначално те се обработват от ирландската компания "Болкан експлорърс (България) лимитид". През 2005 г. тя прехвърля част от правата и задълженията си на „Джей Кей Екс България лимитид" ООД. Собственик и на двете компании е "Джей Кей Екс Ойл енд Газ" (JKX Oil & Gas plc), като „Джей Кей Екс България лимитид" ООД е създадена специално заради проучванията в България. През миналата година правата за двете находища се споделят и с трета компания - „Сорджения И и Пи България” ЕООД. Тази година договорът за търсене на нефт и газ в блок „В1-Голица” бе удължен до 2012 г. Досега се предполага, че компаниите са инвестирали в него над 8 млн.евро, като се предвиждат инвестиции за още поне 3 млн. евро.
В началото на годината правителството даде зелена светлина за проучване на запасите от нефт и газ в блок Провадия, Североизточна България. Отново три са компаниите, които ще правят сондажи - "Овергаз инк." АД, "Болкан експлорърс (България) лимитид" и "Джей Кей Екс България лимитид", Теренът е с площ 1787 кв. км., като е отдаден за срок от 3 години. Очаква се за този период да се инвестират 14.5 млн. евро в терена.

„Мелроуз Рисорсиз” – първите количества нов роден газ

Значителен играч на пазара на нефт и газ е и британската компания „Мелроуз Рисорсиз" ООД. Компанията е извършвала сондажи в блок "Резовска" и блок "Бургас-Дълбоко море", както и в блок „Галата", където запасите са изчерпани и има идея да се превърне в газохранилище. За 12-те години, през които Мелроуз е на българския пазар е инвестирала над 300 млн. долара и е един от най-големите английски инвеститори у нас. Неотдаван стана ясно, че компанията е открила природен газ в три находища - "Калиакра", "Каварна" и "Каварна-изток". Има потвърждение за над 3 млрд. куб. метра газ, който би гарантирал 20 на сто от потреблението на страната за 6 години. Това предполага, че и цената на родния газ, който ще се продава на Булгаргаз ще е по-ниска. По думите на Трайчо Трайков газът от тези находища ще е с 5 до 10 %. Обещанията бяха, че през октомври месец ще бъдат завършени газопроводите, които отвеждат суровината от находището и ще започни добив. Регистрира се леко забавяне от няколко дни, днес беше поставен старт от премиера на страната.

Шистовият газ – нова възможност за България

За първи път у нас проучвания за добив на шистов газ прави компанията „Дайрект Петролеум България” ЕООД. Тя работи в находище блок „А- Ловеч”, а през 2009 г. съобщава, че е открито значително количество на газ (около 6 млрд. куб.м газ) край село Девенци, община Червен бряг.
Истинска еуфория около възможностите, които открива шистовият газ у нас обаче настъпва през тази година, когато американската компания Шеврон кандидатства за разрешение за разработване на находища.Тя получава разрешение за работа в „Блок 2 Силистра”. Капацитет на находището е около 25 млрд.куб.метра газ. За сравнение годишната консумация на газ в България е около 5 млрд. куб.метра. У нас потенциал за добив на шистов газ има в скални комплекси в централната северна част и в североизточната част на страната. Според специалистите най-рано шистов газ може да се добие след 5 до 10 години. Това е ресур, който може изцяло да промени енергийната игра и зависимостта на страната ни от Русия. Като пример именно заради експлоатацията на шистов газ през 2009 г. САЩ стават първи по производство на природен газ и подминават Русия. Шистовият газ се различава от конвенционалния с това, че не се намира под високо налягане. Джобовете с подобен газ са на дълбочина около 2-4 км., което е по-плитко от обичайното. Разположеният в шистови и глинести слоеве газ не може да бъде извлечен оттам с традиционния метод на сондиране, тъй като е "разпръснат" из пластовете.Затова се използва технология, която успешно съчетава метода на хоризонтално сондиране с т.нар. хидравлично разбиване. Според специалистите методът на извличане на този газ е напълно безопасен за околната среда.
Всъщност технологията сама по себе си не е и толкова модерна. Тя води началото си от 1947 г, в САЩ, като подобни опити са правени по това време и в тогавашния СССР. Тя обаче не се използва масово, защото е по-скъпа от обикновенното сондиране. В момента шистовата лудост е обхванала всички големи икономики в света. Франция, Германия, Холандия, Китай, Мароко, Судан и други са само част перспективните полета за добив на подобен газ. Оказва се, че и в България има подобни залежи и това може да е ключово за развитието й.

Родните залежи – енергийна независимост?
Сега България внася около 75% от нужните й нефт, газ, ядрено гориво, въглища от Русия, като само за внос на сурови горива, нефт и електричество плаща всяка година по 2 млрд. евро. Цялото количество суров петрол и голяма част от рафинираните продукти също са внос от Русия. Проучване на Европейския център за международна икономическа политика (ECIPE) констатира, че България и Латвия са държавите, които са най-зависими от руската компания “Газпром”.
Ситуацията обаче има решение и тя е освен в изграждане на интерколекторни връзки със Гърция и Румъния, така и в експлоатация на собствените ни залежи.
Председателят на „Делойт България” Илиян Василев смята, че България е изостанала десетки години в сферата на проучванията и добива на нефт и газ от местни и чужди източници. „В продължение на години се смяташе, че в България тези усилия са обречени, тъй като геоложките карти, проучванията, даденостите не са оптимистични – припомня Илиян Василев. - През това време технологиите напреднаха, влезнаха съвършено нови механизми и играчи, в резултат на което си струва България да обърне специално внимание на това, което е на една ръка разстояние, това което има на нейна територия – в шелфа й в дълбоките води на Черно море. Виждаме в момента един ренесанс и една трансформация в европейския и глобален пазар. Някои страни от Централна Европа, както и Турция, Румъния, Украйна, Грузия в акваторията на Черно море, проявяват голям интерес за привличането на външни инвеститори с технология. Трябва да се намерят практични и бързи решения, чрез които да бъдат привлечени инвеститори, за да се развие собствен ресурс. Необходимо е да се използват и усилията на вече съществуващи инвеститори, които търсят в района, защото всяко отлагане се заплаща с по-висока цена и нестабилност.”