Газдов:ВЕИ енергията по-евтина от ядрената

Силвия Стоядинова

По-малко от две седмици преди референдума за развитието на ядрената енергетика у нас и ден преди конгреса за бъдещото развитие на ВЕИ сектора в България, разговаряме с Никола Газдов, председател на УС на Българската фотоволтаична асоциация.

Г-н Газдов, какво е мнението ви за предстоящия референдум за „АЕЦ Белене”. Доколко енергията от ВЕИ сектора може да компенсира тази, която би произвеждала АЕЦ?
Аз четох част от доклада на консултанта по проекта – HSBS, и там видях, че цената за двата реактора от по 1000 мегавата би била около 10 млрд. евро, тоест над 20 млрд. лв., които трябва да платим за 2000 мегавата и прилежаща инфраструктура. В момента изглежда, че цената на енергията от тези 1000 мегавата е около 5 млрд. евро. Цената за 1000 мегавата инсталирана мощност от фотоволтаици към днешна дата е под 1 млрд. евро. Ясно е, че нашата енергия няма същите качества като ядрената, тя е променлива, произвежда се, само когато грее слънце. Очеваден е фактът, че дори днес все още разглежданата като скъпа, фотоволтаичната енергия има по-ниски инвестиционни разходи от АЕЦ и тази технология продължава да поевтинява, докато атомната продължава да поскъпва. Това е така, защото там има повишени изисквания за сигурност след инцидентите във Фокушима. Освен високата първоначална цена, през целия жизнен цикъл на една АЕЦ има високи оперативни разходи, докато фотоволтаичните, вятърните централи и ВЕЦ-вете имат много по-ниски оперативни разходи, ресурсът е безплатен – слънце, водя, вятър си имаме без пари. При фотоволтаиката почти нямаме движещи се части, тоест няма какво толкова да се развали, за да бъде подменяно.
По-отношение на разходите за поддръжка и извеждане от експлоатация как стоят нещата при АЕЦ и при ВЕИ?
Интересното е да сравним какво се случва след края на жизнения цикъл. При ВЕИ трябва да бъдат рециклирани панелите, съответно вятърните турбини, но това е предвидено. Производителите ги приемат и ги рециклират. При АЕЦ остават високорадиоактивни отпадъци, и то за период от над 100 000 години. Рисковете от изтичане на радиоактивност не са ясни. Най-фрапиращото е, че никъде в света и със сигурност в България все още няма изградено хранилище за дългосрочно съхранение на ядрените отпадъци. Това е високо радиоактивен продукт и единствено във Финландия се очаква в следващото десетилетие да бъде завършен такъв проект, който струва милиарди и, в който България няма да може да поставя своите боклуци. Ние трябва да ги държим тук в България. И не само нашите деца, а и техните деца, внуци, правнуци и хиляди поколения ще получат от нас като завещание огромни разходи, огромен риск и хиляди тонове радиоактивни отпадъци, защото някой ни е лъгал тук няколко десетилетия, че ще ползваме евтин ток. И като погледнем тези три цикъла – инвестиционният, цикълът на опериране на съответните инсталации и цикълът след извеждане в експлоатация е ясно, че при първия случай, при инвестиционните разходи ВЕИ-тата и в частност фотоволтаиката са по-евтини от АЕЦ. Във втория цикъл на опериране на тези мощности и производството на електроенергия ВЕИ-тата са по-безопасни, тъй като не носят риск за околната среда и за хората, макар че не могат да произвеждат като атомните централи постоянен товар 24 часа. След извеждането от експлоатация рециклирането при ВЕИ системите е сравнително лесно и ясно, докато при атомните централи първо извеждането в експлоатация е изключително скъпо и то също не се калкулира в цената на тока. Спомнете си за „Козлодуй” как получавахме стотици помощи от ЕС, за да изведем четири блока от експлоатация, но най-страшното е какво правим с тези ядрени отпадъци.
Колко са фотоволтаичните мощности в момента?
Наскоро от ДКЕВР казаха, че има 862 мегавата общо инсталирани мощности от фотоволтаици в България. Това е много интересно, защото ние изискваме официални данни от тях повече от година и в края на юни м.г. лично Ангел Семерджиев твърдеше, че има 600 мегавата инсталирани, после каза малко повече от 600, седмици по-късно каза вероятно около 700. От края на юни представители на регулатора също повтарят, че са много изненадани колко много нови проекти се изграждат. Това е абсурдно, защото от документ на ДКЕВР е видно, че има сключени договори за 960 мегавата на средно напрежение и още над 700 на високо напрежение. Трябвало е да очакват, че има над 1500 проекта, които са близо до реализация и съответно трябва да бъдат много внимателни при правене на сметката. Сега се оказва, че ДКЕВР умишлено и по някакви други причини – от непознаване на материята или некомпетентност, са сметнали, че ще бъдат изградени по-малко мощности, съответно има недостиг на пари в системата и този недостиг нечестно е прехвърлен върху добросъвестните производители и инвеститори, които сега заплащат една безумна цена за достъп. Тя достига до 39% от техния месечен приход. Това е абсурдно, незаконно и се равнява на рекет и ограбване.

В инвестиционно отношение доволни ли сте от резултатите за миналата година?
И да, и не. Имаше огромен плюс в инвестициите, тоест много нови мощности, което е успех, защото преди това България беше една от страните с много малък прогрес в сферата на фотоволтаиката и като цяло във ВЕИ сектора. Но този успех първо дойде на по-висока цена, отколкото можеше да бъде, тоест потребителите плащат много повече. И това е плод на неправилна държавна политика и по-конкретно на неправилна ценова политика от страна на ДКЕВР. Нашата асоциация е внасяла нееднократно писма до ДКЕВР, лично да Ангел Семерджиев, до Парламентарната комисия и сме предлагали цената за преференциално изкупуване на ток от фотоволтаични системи да бъде намалена и да има нов модел за ценообразуване, който при достигане на 100 мегавата мощност да падне тарифата автоматично с 10% или повече и като се достигнат 150 мегавата отново се променя тарифата автоматично. Тоест, не да се чака само веднъж годишно в края на юни ДКЕВР да променя тарифите, а автоматично при достигане на определена инсталирана мощност да пада цената.
Ще продължат ли да падат цените на фотоволтаците?
Цените ще продължат да падат, защото има повече предлагане на пазара, отколкото търсене. Има разбира се и подобрение в производството, заради икономия в мащаба и заради технологично развитие.
Банките по-лесно ли финансират проекти за фотоволтаици?
За жалост, банките няма да финансират скоро такива проекти, защото те в момента губят пари. Всички инвестиции, които са подкрепили, са застрашени от провал. И банките в момента по-скоро се надяват това решение на регулатора – Решение Ц-33 от 14.09.2012г., да бъде отменено възможно най-бързо, защото не само производителите са заплашени от фалит, но и банките са изправени пред сериозни проблеми, от нужда да провизират тези потенциално лоши кредити и съответно да влошат своите финансови показатели и да затруднят привличането на евтин ресурс отвън. Тук вече имаме импликация и последствие за всички български предприятия, които се нуждаят от кредитиране, целият реален бизнес Ако банките привличат по-скъп ресурс, те ще имат по-малко и по-скъпи пари за отпускане на финансирания към бизнеса. Така че ситуацията е много комплексна и на моменти е колкото тъжно, толкова и забавно да се види как ДКЕВР успя с едно незаконно и безумно решение да качи на една лодка дребни инвеститори и противници на монополите с международни банки, с десетки посланици и дипломатически представителства. Получи се така, че това решение събра и даде еднакви аргументи и еднакво мнение по темата на различни играчи, които много рядко имат обща позиция и това е показателно, че трябва да се промени решението.
Какъв процент трябва да заема ВЕИ секторът у нас, за да изпълним заложените ни цели от ЕС?
България има заложена цел 16% от крайното брутно потребление да идва от ВЕИ-та. Ние сме много далече от изпълнение на тази цел и лошото е, че с такива решения се изгонват не само чуждестранните инвеститори, но и местните. Тези, които по-бързо биха били склонни да рискуват или да извадят парите си от депозит, за да ги вложат в реалния бизнес и да дадат работа на българските строителни компании, които да изграждат такива проекти и на българските малки и средни инсталатори.
А сега колко е делът на ВЕИ?
По официални данни е около 11% дял на енергията от възобновяеми източници от крайното брутно потребление на енергия България, но част от данните са много спорни, и аз не съм много съгласен с тях.
За колко време най-бързо може да се реализира един ВЕИ проект и знае ли се кои са районите с най-много такива проекти?
Засега няма такава информация. Нашата асоциация и другите сдружения от сектора подготвихме публичен и безплатен регистър на ВЕИ, който ще представим съвсем скоро официално пред медиите. В него е събрана цялата публично-достъпна информация къде в България по общини и по-населени места какви инсталирани мощности са функциониращи, от кога произвеждат енергия. По нататък ще ги свържем и с търговския регистър, за да видим кои юридически лица притежават тези обекти. Не е скъп, но е работещ и съвсем скоро ще може да се ползва.
Каква е съдбата на делата, които водите срещу ДКЕВР, включително за „ такса достъп”?

Делата са много и във ВАС продължават да постъпват нови. На първите заседания имаме малки успехи, защото ДКЕВР настояваше делата да бъдат прекратени, но те продължават, което засега е успех. Надяваме се да ги спечелим, но това едва ли ще се случи през следващите няколко месеца. Разчитаме повече на ЕК - изпратихме жалби до Генерална дирекция „Енергетика”. Пратили сме и лична покана до комисар Гюнтер Йотингер и го очакваме да дойде в България през януари или март. Благодарни сме на стотиците производители, които защитиха активно интереса си, изпратиха писма до ЕК, жалби до съдилищата в България и дадоха ясен сигнал, че няма да бъде толерирана тази несправедливост и беззаконие. Благодарни сме и на евродепутата Ивайло Калфин, който зае активна позиция и отправи запиване към ЕК, което беше повод да се задвижи процедурата по един нов механизъм за решаване на такъв тип проблеми. Жалко е обаче, че държавните институции в лицето на ДКЕВР и МИЕТ са се скрили като щрауси и се правят, че не виждат проблем, печелят време, а проблемът е огромен и за производителите, които губят пари – някои до 40%, и за финансиралите ги банки. Също и за всички българи, които от месец юли плащат по 13% по-големи сметки за ток, а голяма част от тези пари и от самото повишение отиват към енергийните компании, към мрежовите оператори, вместо по предназначение.