АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
От години Москва води усилени преговори с Пекин относно износа на газ, включително по тръбопровода "Силата на Сибир 2", планиран да минава през Монголия и да достига до Китай. Според експерти обаче Китай няма да има нужда от допълнителни количества природен газ след 2030 г.
Той е 43,7% от прогнозния БВП в края на август, с 983,2 млн.евро (2,3%) повече в сравнение със същия период на 2023 г. (42,7453 млрд. евро, 45,1% от БВП). Краткосрочните задължения са 7,7382 млрд. евро (17,7% от брутния дълг, 7,7% от БВП) и се повишават с 280,3 млн. евро (3,8%) на годишна база (7,4579 млрд. евро, 17,4% от дълга, 7,9% от БВП).
Общият държавен дълг в световен мащаб е напът да премине границата от 100 трилиона долара през тази година. Досега това не се е случвало, посочва Международният валутен фон (МВФ) в най-новото издание на докладите си, озаглавени "Фискален мониторинг" (Fiscal Monitor), предаде Ройтерс.
Фундаменталните котви на българската икономика в този период са валутният борд и стабилните пари, разумните държавни финанси и ниският публичен дълг, ниските преки данъци върху труда и печалбите, както и отвореният достъп до единния пазар на ЕС.
Той възлиза на 43,6% от прогнозния БВП, съобщават от БНБ. Това е с 1,2299 млрд. евро (2,9 процента) повече в сравнение с края на юли 2023 г. (42,4622 млрд. евро, 45,2 процента от БВП). В края на юли краткосрочните задължения са 7,8252 млрд. евро (17,9 процента от брутния дълг, 7,8 процента от БВП) и се повишават с 481,3 млн. евро (6,6 процента) на годишна база (7,3439 млрд. евро, 17,3 процента от дълга, 7,8 процента от БВП).
Споразумението предвижда "Тотал Енержи" да доставя около 1,6 млрд. кубични метра годишно от 2027 г. Стъпката е част от плановете на Турция да се превърне в газов център на прага на ЕС. Наред с това Египет обсъжда с Кипър изграждането на 90-километров подводен тръбопровод за пренос на кипърско синьо гориво от офшорното поле "Афродита" към египетските производствени съоръжения в газовото находище "Зохр" в...
Брутният външен дълг в края на юни 2024 г. възлиза на 44 064,1 млн. евро (44 на сто от БВП), което е с 316,6 млн. евро (0,7 процента) повече в сравнение с края на юни 2023 г. (43 747,6 млн. евро, 46,6 на сто от БВП), съобщи Българската народна банка (БНБ).
Дългът, който спадна под прага от 2,7 трилиона евро през ноември 2021 г., нараства постоянно оттогава и се е увеличил с над 180 милиарда евро от идването на власт на премиерката Джорджа Мелони.
Италианският дълг е достигнал 2 948, 5 милиарда евро, което е растеж с 30,3 милиарда евро на месечна основа, обяви в комюнике Banca d’Italia.
Държавният дълг на Япония достигна рекордните 1311,04 трилиона йени (9 трилиона долара) към края на юни, надхвърляйки границата от 1300 трилиона йени за първи път. Това показват най-новите правителствени данни, които подчертават тежкото фискално положение на страната, предаде Киодо.