Газов конфликт за млрд. евро в ЮИЕ

Икономически конфликт за милиарди евро се случва в момента в Югоизточна Европа. Става дума за страшно много газ в Черно море и за зависимостта от доставките на руски газ, пише в анализ румънският сайт “Зиаре”.

През последните години в румънската част на Черно море бяха открити и вече частично експлоатирани огромни залежи на природен газ. Според умерено оптимистични прогнози става дума за най-малко 40 млрд. куб. м газ, но може да са и до 200 млрд. - достатъчно, за да покрият изцяло потреблението на Румъния за следващите десетилетия и да остане за износ.

За да се транспортира този газ от Черно море до европейските страни, беше планиран строежът на газопровод в рамките на проект, наречен БРУА - от инициалите на България, Румъния, Унгария и Австрия. БРУА би трябвало да тръгне от 2019 г., а проектът ще бъде подкрепен от ЕС.

Както често се случва с големите международни проекти, вече се появиха и спорове. В момента върви румънско-унгарски спор за румънското законодателство относно експлоатацията на офшорния газ и количеството газ, което да бъде доставено на Унгария през БРУА.

В края на юни шефът на унгарската газопреносна мрежа Крищоф Терхеш поиска от румънците да приемат по-скоро закон за подкрепа на експлоатацията на офшорните залежи и да доставят на Унгария 4,4 милиарда куб. м годишно. Унгарският външен министър Петер Сиярто отиде още по-далеч: “Румъния застрашава чрез отлагането енергийната сигурност в региона.” Румънската страна отхвърли с възмущение тези твърдения, а някои политици и експерти упрекнаха Будапеща, че не е спазила задълженията си по проекта БРУА.

Спорът отразява сложните интереси на страните, участващи в тази сделка. От една страна, са западните страни от ЕС, включително Австрия, които искат да диверсифицират доставчиците на енергия, за да намалят зависимостта си от руския газ. Част от този алианс са и западните концерни “Ексън” и ОMV, които осъществяват експлоатацията на газа от Черно море.

Унгария се старае, от друга страна, да заеме по-силна или дори водеща позиция в енергийния сектор в Централна и Източна Европа. Затова правителството на Виктор Орбан реши през юли м.г. да не строи газопровод, който трябваше да свърже БРУА с австрийския енергиен възел “Баумгартен”. Аргументът на Будапеща: съществуващите вече връзки през Словакия са достатъчни за транспортирането на газа по-нататък.

През февруари 2018 г. на междуправителствена среща със Сърбия и после на един енергиен форум Орбан говори за интереса на страната си: “Монополът на доставките на газ, притежаван от Русия, ще приключи, защото ние ще внасяме повече от половината газ, от който имаме нужда, от Румъния. Това е нова ситуация не само за Унгария, но и за целия регион. Това означава, че Унгария ще се намира в нова геостратегическа позиция, по-изгодна от досегашната.”

Нов закон за офшорната експлоатация би трябвало да коригира ситуацията, що се отнася до ресурсите от природен газ в Черно море. Съответен проектозакон беше одобрен преди десетина дни от Камарата на депутатите в Букурещ. Законът предвижда такси за даване на лицензи от 13% и прогресивно облагане според развитието на цените на природния газ, което може да достигне до 50% от печалбата на фирмите, които експлоатират ресурсите.

Унгарските експерти във всеки случай виждат централна роля за страната си в спора за газа в Черно море. Икономистът и енергиен експерт Андраш Деак от Унгарската академия на науките казва, че сега за първи път от 60 г. Унгария може да получи газ, който да не идва от Русия: “Освен това Унгария укрепва отношенията си със САЩ на Тръмп. Унгария няма да скъса с Русия, а само се дистанцира до известна степен от нея”, твърди Деак. Политологът от Будапеща Петер Креко от института “Политикъл кепитъл” коментира: “Орбан работи в момента по разширяване на трансатлантическите и западните връзки, мотив, който трябва да покаже както във вътрешен, така и в международен план, че не е зависим от Путин”, казва той. Според него в спора за газа Унгария иска да се очертае като един вид център за дистрибуция на енергия. /БТА, “Зиаре”, 24 часа он лайн