Газовата връзка с Румъния открита

С Божията помощ напред, с ЕК зад нас, с нашите приятели и съседи от Румъния бихме могли да постигнем доста. Най-важните неща са направени и необратими, те започват да работят от днес”. С тези думи министър-председателят Бойко Борисов откри междусистемната газова връзка България-Румъния. Това съобщиха от правителствената информационна служба.
По думите му, с вертикала от южния газов коридор на север и на запад, с подмяната на компресорните станции, и днес може да се взима газ от Гърция. Премиерът отбеляза, че новата връзка с Румъния, бъдещата с Гърция, интерконекторите с Турция и Сърбия ще дадат големи възможности не само за диверсификация, а и за бизнеса и пазара.
„Знаете какво заварихме преди години – три посредника между руската и българската тръба. Не един, не два, а три! Близо 300 млн. отклонени пари от тези, на които плащахме – посредниците. Понеже паметта ни е къса, искам да го напомня. И най-скъпата газ, която внасяше европейска държава, беше българската. Днес имаме най-ниската цена за газ, която се внася”, заяви министър-председателят.
Премиерът Борисов благодари на румънския си колега Дачиан Чолош и на министъра на енергетиката Виктор Влад Григореску за активната работа по проекта, на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер за подкрепата както за изграждането на интерконекторите, така и за европейския газов хъб „Балкан”. Той посочи, че е постигната договореност със сръбския премиер Александър Вучич, с председателя на ЕК Юнкер и с Клаус-Дитер Борхард от ГД „Енергетика” в ЕК следващата седмица да има европейско финансиране за връзката България-Сърбия.
Бойко Борисов отбеляза и качествената работа на всички технолози, инженери, експерти, работници, успели да направят действително сложното съоръжение. „Знаете ли как строиха предишното правителство, на Орешарски и компания? Така, че счупиха машините и те потънаха и там си останаха. И сега, когато сторихме, едно от най-проблемните неща беше сондите да не ударят старите машини, които са под Дунава. Така работят тези хора. Това е разликата между нас”, каза премиерът.
Междусистемната газова връзка България-Румъния е с обща дължина 25 км, от които 15,4 км на българска територия, 7,5 км на румънска територия и 2,1 км подводен преход през р. Дунав – основен и резервен газопровод. Тази година „Булгартрансгаз” ЕАД и „Трансгаз” С.А. подписаха договор с австрийската компания Хабау за изграждане на основния и резервния газопровод под река Дунав.

С пускането в експлоатация на интерконектора се изпълнява едно от изискванията на Европейския енергиен съюз за изграждане на липсващата междусистемна свързаност на газопреносните системи между страните. Увеличава се интеграцията на регионалния пазар на природен газ в Югоизточна Европа. Газовата връзка България-Румъния ще допринесе за диверсификацията на доставките на природен газ за двете страни, ще се гарантират постоянни и сигурни доставки на природен газ за битовите и индустриалните потребители в България и Румъния.

Министър Теменужка Петкова заяви, че днес е знаков ден за българската енергетика, защото откриваме първата междусистемна газова връзка на България със съседна на нея страна. България върви в правилната посока, посочи тя.
 Председателят на КЕВР Иван Иванов каза, че това е един важен етап от реформата ма българската енергетика, започнала преди две години. Този интерконектор е ясен знак за непоклатимата политическа воля за осъществяване на енергийната независимост на България и за повишаване на енергийната сигурност.

Представителят на ЕК, директор на "Вътрешен енергиен пазар", Класус-Дитер Борхард заяви, че това е основен етап в развитието на регионалния газов пазар. Интерконекторът е сигнал за ЕК за развитието на региона на Югоизточна Европа.
"Очакваме и другите газови връзки - България - Гърция, България-Сърбия, Румъния - Сърбия, Румъния - Молдова, България - Турция, като това са само някои от тях", каза Борхард. По думите му чрез инвестирането във всички тези проекти можем да се достигнат желаните цели. За ЕК развитието на Югоизточния европейски регион е от изключителна важност. "Неприемливо е този регион да зависи от един единствен източник на газ. Неприемливо е газът да идва от изток, защо да не идва и от Запад. Истината е, че този регион не трябва да бъде зависим нито от Изток, нито от Запад", заяви Борхард. Той посочи, че ЕК стои до България и Румъния, когато има нужда ще помогне, ще осигури и финансиране във възможната степен. Това се отнася за разработването на необходимата инфраструктура, за пазарните правила, за по-големите проекти газов хъб "Балкан", чиято работа по него е започнала по идея на премиера Бойко Борисов.
Министър Петкова каза още, че е доведен до необратимост процесът по изграждане на интерконектора между България и Гърция. Съчетанието на двата проекта - на интерконектора България-Румъния и на България-Гърция, ще доведе до реална възможност за диверсификация на източниците в цяла Западна Европа.
В отговор на въпрос кога ще потече газ през интерконектора България-Румъния Петкова обясни, че следва да бъде проведена необходимата тръжна процедура за резервиране на капацитет и след това газта може да потече. До края на годината вероятно този тест ще бъде обявен. През следващата година Румъния ще построи и станция на тяхна територия. Надяваме се съвсем скоро, че газта ще потече.
Петкова поясни, че България има финансиране за интерконектора със Сърбия по оперативна програма "Конкурентоспособност" - 45 млн. евро, което е предназначено за изграждане на проекта на наша територия. Има реален шанс сръбските партньори също да получат финансиране, за да се даде старт на проекта и там.

Газовата връзка с Румъния получи разрешение за експлоатация. Общо интерконекторът с капацитет от 1.5 млрд. куб. м годишно газ. Дължината на газопровода на наша територия е около 15 км, като тя започва от края на нашата система в близост до Русе и стига до брега на самата река Дунав. После има около 2 км подводен преход и 7,5 км газопровод на румънска територия.