Газовото съкровище на Черно море

Югоизточна Европа се надява, че ако увеличи добива на газ в Черно море, то това ще й помогне да намали зависимостта си от руските доставки. Но газовото съкровище продължава да се изплъзва, а Москва взема мерки, за да защити доминиращата си позиция в региона, пише в анализ Ройтерс. Въпреки правените по-рано опити Черно море засега не е голям източник на газ, тъй като дълбоките води и тежките геологични условия изискват скъпо оборудване. Напредъкът в технологиите и подобреният бизнесклимат обаче допринесоха за засилване на оптимизма в регион, който в миналото разочароваше добивните компании.

"Повече компании имат нараснал апетит за офшорни сондажи и, за разлика от опитвалите по-рано, мислят, че имат реален шанс за успех", посочва Алекс Джаксън, анализатор на политическите рискове в лондонската компания Menas Associates. "Да се прави бизнес в Турция, Румъния, България и Украйна вече е много по-просто. Тези страни имат и значителни газови нужди и търсят най-вече не-руски източници", посочва експертът. Възможността за увеличаване на местните доставки на енергийни суровини е голям стимул за страни като Украйна и България, които получават по-голямата част от потребявания газ от Русия. Други държави от региона, силно зависими от руските доставки, като Унгария и Словакия, също се надяват, че Черно море скоро ще стане източник на газ. Има обаче и политически подтекст. За Русия това е целта да защити доминацията на Газпром като доставчик в региона, докато Европейският съюз се опитва да ограничи практиката на Москва да използва енергийните суровини, за да упражнява влияние. "От гледна точка на сигурността на енергийните доставки Комисията насърчава частните усилия за проучване на запасите на Черно море при пълно съблюдаване на правилата на ЕС", посочи източник от Европейската комисия. Газпром обаче взема активни мерки, за да защити доминацията си в региона.

Най-големият световен износител на газ планира да похарчи около 17 млрд. евро, за да транспортира 63 млрд. куб. метра газ годишно през 2500-километровия газопровод "Южен поток", който ще минава през Черно море до България и ще продължава към Европа. "Има реални опасения, че газът на Черно море ще бъде изстискан от конкурентите", допълва Джаксън.

Други предизвикателства

Компании като Shell, OMV, Exxon Mobil, Petroceltic International и Vanco имат лицензи за проучвателни дейности в региона. Други концерни като Eni също са изразили интерес към експлоатацията на газовите залежи на Черно море. Потенциалът на газовите ресурси на Черно море обаче като цяло остава неизвестен и може да бъде необходимо поне десетилетие, за да се стигне до значителни доставки, според експерти и анализатори. Засега най-значимото откритие е миналогодишната находка на OMV Petrom и Exxon Mobil на залежи от 42-84 млрд. куб. метра газ в кладенеца "Домино 1" в румънски води. За сравнение, годишното потребление на газ на Румъния е около 15 млрд. куб. метра. Все още обаче има несигурност за размера на възстановяемите резерви и много оценки остават непотвърдени. Напреднали технологии биха помогнали, но множество страни все още не инвестират много в това направление, което затруднява оценката на потенциала на района. Украинският министър на енергетиката Едуард Ставицки посочи, че в бъдеще страната може да добива поне 5 млрд. куб. метра от плитки шелфови зони в Черно море. Украйна обаче трябва да инвестира до 10 млрд. д. годишно през идните три до пет години, за да може да започне експлоатация и добив до значими количества, посочва Алексей Волостнов, директор в консултантската компания Frost & Sullivan в Русия. Сред другите предизвикателства пред добива са липсата на инфраструктура, високият инвестиционен риск, тъй като едва всеки пети кладенец може да се окаже успешен, и и достъпът през Босфора е труден, отбелязва OMV, която има два проекта в черноморски води. Освен ако не бъде направено голямо откритие, което да позволи на някоя от страните да стане нетен износител на газ, най-вероятно добиваният газ ще бъде използван от местни потребители, посочват анализатори. Ще бъдат необходими и много повече инвестиции в транспортна инфраструктура, която да направи възможен износа за Западна Европа. Ако в крайна сметка се стигне до износ на газ, могат да се появят и други проблеми освен усилията на Русия да защити пазарната си доминация - пряката конкуренция на доставките от Източното Средиземноморие. Огромните офшорни газови залежи, открити в източносредиземноморският Левантийски басейн означават, че регионът може да започне да изнася газ за Европа до края на текущото десетилетие. Възстановяемите газови запаси в Левантийския басейн, който е разположен предимно във водите на Кипър и Израел, съдържа около 3,5 трилиона куб. метра газ, според геоложко проучване от САЩ. Тези количества биха покрили изцяло газовите нужди на Европа за седем години и могат да означават износ на 2 трилиона куб. метра газ от Кипър и Израел на стойност около $800 млрд. при текущите цени на европейския пазар.