Газпром взема крайното решение за Южен поток

Сърбия и България могат да изказват желанията си за маршрута на Южен поток, но последната дума за трасето на газопровода ще има Газпром, казват от пресслужбата на руския концерн за белградския в. "Блиц". Това изявление е дадено като коментар на информацията, че Белград се опитва чрез България да лансира своята идея газопроводът да влиза в Сърбия при Димитровград, а не през Заечар, както бе договорено с Русия.
Вестникът припомня, че бъдещият магистрален газопровод Южен поток е общ проект на руския Газпром и италианската компания ЕНИ за пренос на руски газ под Черно море до България, а след това през Сърбия до други европейски страни.
Междудържавни договори са подписани с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия, а Сърбия първа основа съвместно предприятие с Газпром за изграждането на Южен поток, в което Газпром има 51 процента от капитала.
В Москва вчера не пожелали да коментират срещата между Борис Тадич и българския премиер Бойко Борисов. В Газпром обяснили, че продължават консултациите с всички участници в проекта и ще бъдат разгледани внимателно всички фактори.
"Разбира се, при утвърждаването на окончателното трасе на газопровода ще бъде взето предвид и мнението на Сърбия, но крайното предложение ще даде Газпром", казват от пресслужбата на руския монополист.
Вчера президентът Борис Тадич изтъкна, че решението дали Южен поток ще влезе в Сърбия през Димитровград или Заечар ще бъде взето след консултации с българските и руските партньори, припомня в. "Вчерне новости".
По думите на президента, важното е, че България се е включила в Южен поток с пълен капацитет и след нея наред е Сърбия. Тадич подчерта, че независимо откъде ще минава
газопроводът, във всички случаи ще бъде газифицирана цяла Сърбия, пише "Вечерне новости".
Генералният директор на "Сърбиягаз" Душан Баятович обяснява за "Вечерне новости", че проучванията за изпълнимост на трасето на Южен поток сега се извършват по параметрите на Газпром, които предвиждат вход на газопровода при Заечар.
"Възможни са промени. За нашата страна по-добре би било входът да е при Димитровград, защото приходите от транзита биха били по-големи, но строителството ще бъде по-трудно и скъпо. Има място за уговорки, но засега не е давано официално ново предложение", казва Баятович.
"Вечерне новости" цитира изявление на президента Борис Тадич, че според енергийните експерти Сърбия трябва да участва в АЕЦ Белене, която би осигурила чиста енергия и би освободила Сърбия от дилемата дали трябва да строи такива електроцентрали на своя територия, щом България вече има такова разрешение.
"Никой няма намерение да прави инвестиции в енергетиката, които да нарушат икономическия порядък или макроикономическата политика на Сърбия. Изразих готовност Сърбия да участва в този проект, но окончателния анализ трябва да направи правителството", каза Тадич.
Вестник "Политика" пише, че Русия отлага изграждането на петпролната рафинерия в дунавския град Смедерево. Сръбският министър на енергетиката Петар Шкундрич съобщи, че когато е продала петролната си компания НИС, Сърбия е обещала на Русия да не строи нови рафинерии, докато не завърши модернизацията на старата рафинерия в Панчево, което означава най-малко до края на 2012 г.
"Това е част от междудържавното петролно-газово споразумение, подписано с Русия, което има сила на закон и което ние трябва да спазваме. Вече сме уведомили за това американско-холандския консорциум "Комико оил", който иска да строи рафинерията в Смедерево", казва министърът за "Политика".
По оценка на Шкундрич изграждането на рафинерия в Смедерево е неоснователно, защото Сърбия разполага с излишък от подобни капацитети, но от друга страна, на Сърбия са й нужни инвестиции.
Министърът обаче изказва скептицизъм, че рафинерията в Смедерево може да се изгради с предложените 250 милиона долара, като се има предивид, че само за модернизацията на рафинерията в Панчево са нужни близо 500 милиона евро, или два пъти повече от строителството на новата. "Това са малки пари за такава сериозна инвестиция", изтъква Шкундрич.