Геополитическата игра на България с газа

Решението на парламента в София за въвеждане на такса върху преноса и транзит на руски природен газ е "геополитическа игра на България с много неизвестни“, поради което е твърде рано да се каже какви ще бъдат последствията.

И ако се допусне, че по отношение на Сърбия това е един вид "удар“ заради отказа й да въведе санкции срещу Русия, то за Унгария може да се каже, че "България й заби нож в гърба“. Това подчерта редакторът на Energija Balkana Йелица Путникович пред сръбската редакция на Euronews.

На 28 септември Народното събрание в София въведе без обсъждане такса от 20 лв., което е около 10 евро на мегаватчас, върху преноса и транзита на руски природен газ през България. Белград подчерта, че увеличението е драстично, но Будапеща посочи, че то противоречи на европейската солидарност.

Путникович побърза да успокои, че потребителите няма да бъдат пряко засегнати от увеличението веднага, тъй като държавата е тази, която определя цената за крайните потребители.

"България е член на ЕС, както и Унгария, Сърбия не е, но има международни търговски споразумения, те са дългосрочни договори. България като член на ЕС направи разпределение на капацитет, обяви конкурс, унгарски и сръбски компании също се явиха, швейцарската MET, има и други компании, които са наели мощности.Ако наемеш капацитета, някой не може да вземе решение по собствена инициатива без реална икономическа причина.Сега споменават, че с тази такса на руския газ, те ще могат да изплатят строителството на газопровода за една година. Рядко се случва инвестиция да се изплати така“, обяснява Путникович.

Тя припомни, че в края на този или в началото на следващия месец е обявено пускането в експлоатация на новата газова връзка между Сърбия и България.

"Няма да е руски, а някакъв газ, който ще се транспортира дали от Гърция, дали през Турция, от Азербайджан. Утре България може да каже - трябват ни повече пари в бюджета, хайде сега да увеличим таксата и за този транзит“, предположи експертът.

Освен Сърбия и Унгария, Босна и Херцеговина и Северна Македония също получават газ от "Турски поток“.

"Това са дългосрочни договори, които са сключени по времето, когато беше пуснат "Турски поток“, т.е. "Балкански поток“ през България и сега въпросът е дали парламентът може да вземе такова еднозначно решение. Определянето на цената за подобно нещо от парламент на дадена страна не е точно търговска мярка“, обобщи събеседникът на Euronews Serbia.

Путникович казва, че решението за въвеждане на данък върху преноса и транзита на руски природен газ е геополитическа игра на България и че въпросът е каква е причината за това. На въпрос дали това решение на българския парламент може да допринесе за отказ от закупуването на руски газ, което би означавало България да спре да плаща за транзита, Путникович припомни за договореностите с "Газпром“.

"Доколкото знам, няма официална реакция от страна на Русия за таксата. Имаше тълкуване, че "Газпром“ трябва да плати този данък, а след това да го начисли на крайните клиенти на своя газ. "Газпром“ също има споразумения и договори със Сърбия и Унгария... Въпросът е как транзитната такса може да бъде увеличена изведнъж в търговските споразумения, но това не е транзитна такса, това е такса върху руския газ и много хора го наричат ​​така“, допълни Путникович.

"Вярвам, че ще има някаква реакция от Брюксел, защото ако Сърбия е етикетирана в ЕС като страна, която подкрепя Русия, защото не сме й наложили санкции, това би било като удар. Но Унгария е член на ЕС, така че България, образно казано, й забива нож в гърба, защото я застрашава, вдигайки цената й за поръчките“, обясни още експертът.

Според нея твърденията на българския премиер, че Европа е наложила санкции на руския газ, не са верни.

"Европа никога не е казвала, че не трябва да се купува руски газ. Когато започна руско-украинският конфликт, се заговори, че членовете на ЕС няма да плащат газ в рубли, за което Русия настояваше, а България беше първата страна, която се отказа от закупуването на руски газ, но Европа не каза, че няма да купува. Отделни страни спряха да купуват, но няма санкции за руския газ, що се отнася до самото закупуване", припомни Путникович.

"Странни неща се случват" на европейския енергиен пазар, заяви сръбският президент Александър Вучич, коментирайки въвеждането от България на акциз върху транзита на руски газ, цитиран от агенция Танюг.

"Ние и унгарците реагирахме вчера с общо съобщение, Синиша Мали подписа решението със Сиярто, Орбан и аз го одобрихме. Случват се странни неща - газът отново скочи, петролът скочи. Ден след началото на конфликта между Израел и Палестина се разбрахме, че няма да оставим дизела да расте повече, независимо колко трябва да платим за него“, заяви сръбският държавен глава на срещата на върха "Един пояс, един път“ в Китай.

България на 13 октомври въведе акциз от 20 лв. за всеки мегаватчас транзитен руски газ. Новата такса е приблизително една пета от текущата базова цена на газа в TTF (100 лева за мегаватчас).

Обикновено транзитните такси не надвишават десет процента от реалната цена на енергоносителя. Българският премиер Николай Денков заяви, че Унгария и Сърбия са получили изключение от санкциите за внос на газ от Русия и въведената мярка ще засили конкуренцията на газовия пазар.

Както уточни Вучич, запасите от дизел на Сърбия са достатъчни за 65 дни доставки, а петролът за 73 дни. В хранилища в Сърбия и Унгария има около 700 милиона кубически метра газ.

"Ако някой ни спре доставките на газ, ще имаме проблеми. Но сме по-подготвени от други", отбеляза сръбският президент.

Министърът на външните работи и външноикономическите отношения на Унгария Петер Сиярто и вицепремиерът и министър на финансите на Сърбия Синиша Мали заявиха в съвместна декларация във вторник, че решението на българските власти да повишат таксите за транзита на Руският газ заплашва енергийните доставки на двете страни и също "противоречи на европейската солидарност“.

Източници: агенция Фокус