ГЕРБ-БСП предстои развръзка, местата в ЕП

Броени дни остават до изборите за Европейски парламент. Как ще изглежда ЕП след изборите от 22 до 25 май? Никой не разполага с отговора, но въпросът вълнува всички. Въз основа на изследвания на текущото обществено мнение във всички страни-членки Европейският парламент и агенцията TNS Opinion  предлагат ежеседмични изчисления на разпределението на местата в пленарната зала на ЕП. Към 12 май 2014 година ЕНП печели 221 депутатски места, основният опонент ПЕС – 194 места. Тук може да се видят повече подробности, както и прогнозните резултатите на останалите европейски партии и развитието на нагласите от февруари до този момент.

България-прогнози

Ако евроизборите бяха днес за БСП биха гласували 18,3%, за ГЕРБ също 18,3%, ББЦ – 7,2%, ДПС – 7,1%. Това показват данните от редовното представително за пълнолетното население на страната проучване на общественото мнение на "Галъп интернешънъл", известно като "Политически и икономически индекс", направено 10 дни преди изборите.  Проучването е проведено между 8 и 15 май чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1011 пълнолетни българи. Изследването е възложено, финансирано и проведено от "Галъп интернешънъл".

За тв Европа Боряна Димитрова от Алфа Рисърч на база на най-новото проучване прогнозира 2 - 2.5 % преднина за ГЕРБ, втора е БСП, трета ДПС, която е мобилизирана в крайна степен електората си, четвърта е ББЦ. Шансове да получат по един евродепутат имат РБ и АБВ, докато ГЕРБ може и да спечели 6 евродепутатски места. Боряна Димитрова коментира още, че се забелязва активизиране на по-младите избиратели, като тя смята, че до урните ще отидат над 2.6 млн. избиратели.

Избирателна активност

Избирателната активност по време на европейските избори от 1979 г. насам варира значително за различните държави членки. Макар често да са ниски, числата не са много различни от тези за местните избори в много европейски страни. Наблюдава се низходяща тенденция с годините. Тя отговаря на общия спад на броя гласуващи в западните демокрации през последните десетилетия.
В България първите избори за Европейски парламент бяха частични и се проведоха на 20 май 2007 г. — няколко месеца след като страната стана част от Европейския съюз. Според Централната избирателна комисия за Европейски парламент избирателната активност тогава е била 28,69%. През 2009 г., когато в страната се проведоха първите редовни избори за Европейски парла- мент, избирателната активност беше по-висока — 37,49%. Тогава шест партии и коалиции излъчиха свои представители за членове на Европейския парламент.
 

Ключови дати след изборите

Изборите за Европейски парламент, които ще се проведат между 22 и 25 май, бележат началото на нов петгодишен политически цикъл в ЕС с установяването на редица нови лидери.

Изборите ще предизвикат редица важни промени в ръководството в идните месеци. Франс прес прави преглед на основните дати:

22-25 май – Изборите за Европейски парламент ще се състоят във всички 28 държави членки. Над 380 милиона гласоподаватели ще изберат 751 членове на Европейския парламент, като броят на избраниците от всяка страна зависи от населението й. Германия ще избере 96 евродепутати, а малките страни членки Люксембург и Малта – по шест.

27 май – Херман ван Ромпой, който като президент на Европейския съвет представлява 28-те национални правителства в блока, ще бъде домакин на неофициална вечеря на лидерите на ЕС, на която ще бъдат обсъдени резултатите от изборите. Въз основа на новите правила за засилване на практиките на пряката демокрация в ЕС лидерите трябва да вземат предвид резултатите от изборите, когато определят новия председател на Европейската комисия, изпълнителния орган на съюза.

Юни: Политическите партии преговарят за съюзи с цел създаване на основните групи в Европейския парламент. За получаване на официално признание дадена партия трябва да има минимум 25 евродепутати, избрани от поне седем държави членки.

1-3 юли: На първото заседание на парламента ще бъде избран негов председател. За да бъде избран, даден кандидат трябва да получи абсолютно мнозинство в парламента.

14-17 юли: Ще бъде избран наследникът на настоящия председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

След работа в Европейския съвет 28-те държавни и правителствени ръководители ще внесат в парламента името на човека, който са избрали за председател на Комисията. Кандидатът трябва да получи подкрепата на мнозинството или на 376 евродепутати. Ако той бъде отхвърлен, Съветът има срок от един месец да предложи друго име.

След като бъде избрана Европейската комисия, държавите членки работят с председателя/ката, за да определят останалите 27 европейски комисари – по един от всяка държава членка.

Септември: Провеждат се заседания на парламента за изслушване на новите комисари, включително за ключовата позиция върховен представител, който наблюдава външната политика на ЕС. Имало е случаи в миналото на отхвърляне на кандидати от парламента или на промяна на техния ресор.

Октомври: Председателят на новата Европейска комисия представя новия си екип пред парламента за одобрение и очертава политическите й цели.

Ноември: Лидерите на държавите членки на ЕС избират заместник на Ван Ромпой като президент на влиятелния Европейски съвет.

Ицточници: АФП, ЕП