ГЕРБ иска касиране на изборите

ГЕРБ ще подаде жалба до Конституционния съд, с която ще поиска касиране на изборите, това заяви лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов на първата си пресконференция след проведените на 12 май парламентарни избори. 

Жалбата ще бъде подадена днес или утре, уточни Борисов.

Мотивът ни е грубото погазване на закона в деня за размисъл, аргументира се още той.
За първи път в историята политическа партия, която е спечелила изборите, ще поиска касиране на изборите, допълни Борисов.

"Новите избори могат да бъдат направени в рамките на месец - месец и половина. Нищо по-лошо няма да стане, от това, което е в момента през това време. По-лошо ще стане, ако има безпринципни коалиции, които да работят." Това каза още Бойко Борисов.
 

Броят на действителните гласове на изборите е 3 542 195, съобщи говорителят на ЦИК Ралица Негенцова днес. С решение от 15 май 2013 ЦИК обяви резултатите от гласуването за 42-о Народно събрание на 12 май 2013 г.
4-процентната бариера за влизане в парламента е равна на 141 687.8 гласа.
Според ЦИК за ГЕРБ са гласували 1 081 605 души или 30.54% , за Коалиция за България - 942 541 души или 26.61%, за ДПС - 400 466 души или 11.31%, за „Атака” - 258 481 души или 7.30%.

ГЕРБ ще има 97 депутати, БСП - 84 депутати, ДПС - 36 депутати, „Атака” – 23 депутати. 

/б.р. На парламентарните избори през 2009 година ГЕРБ печели 1.6 млн. гласа, БСП - 748 114, ДПС 592 381. През 2013 година 200 000 гласа се преливат към БСП, с толкова намалява подкрепата за ДПС/.

Главният прокурор Цацаров заяви пред журналисти по повод искането на ГЕРБ, че прокуратурата никога няма да се възползва от правомощията си да оспорва изборните резултати.  „Случаят в Костинброд не трябва да се използва за тези цели. Имаме категорични доказателства, че тези бюлетини не са напускали печатницата, ние сме предотвратили напускането им”, обясни още Цацаров.

Не всяко нарушение на действащите закони води непременно до обявяване на изборите за незаконни. Понятието „касиране” широко се използва като синоним на едно правомощие на Конституционния съд, а именно – да обяви току-що произведени избори, в случая парламентарни избори, за противозаконни. Тоест избори, при които е имало такива нарушения, за които, ако тези нарушения не бяха извършени, резултатите биха били различни. Това каза Емилия Друмева, бивш конституционен съдия, и председател на Изборния борд, в интервю за предаването на БНР „12 плюс 3” в коментар на решението на ПП ГЕРБ да поиска касиране на изборите. Тя допълни, че „касиране” е синоним, равнозначно на обявяване на изборите за противоречащи на закона. „Този орган, който може да направи такова обявяване, е Конституционният съд. В случая съдът не проверява дали е налице съответствие с Конституция, а дали е налице съответствие със закона. Избори могат да бъдат оспорени пред Конституционния съд както в цялост, така и да се оспорва мандат на отделен народен представител. Конституцията не поставя срок за такова оспорване, но изрично предвижда, че такова възможно оспорване се извършва по ред, определен със закон. А редът, който е определен в Закона за Конституционния съд и в Изборния кодекс предвижда един кратък срок – 15 дни от обявяването на изборния резултат. Но не всеки може да сезира Конституционния съд, а това може да бъде направено само от: минимум една пета от всички народни представители, но това са действащи народни представители; президентът на републиката; Министерски съвет; Върховният касационен съд или Върховният административен съд, като в случая се има предвид целия състав на тези два върховни съда; и последният оправомощен субект е главният прокурор”, каза още професор Друмева.

Партия ГЕРБ е в правото си да иска касиране на изборите. Това каза за Агенция „Фокус” Георги Марков, бивш конституционен съдия.
„Това става в 15-дневен срок, чрез органите, посочени в Конституцията, които са длъжни да препратят жалбата. За мен - партия ГЕРБ имат пълни основания да искат касиране на изборите. Учудвам се, че партията е поискала това, защото тя е победител, но очевидно е надделяла тезата, че вотът е наистина силно опорочен, тъй като няма по-голямо нарушение на избирателното право на гражданите от нарушаване на възможността им свободно да формират своята воля в навечерието на вота. Затова е и тази забрана, неподлежаща на условности, за провеждане на агитации и пропаганда в изборния и преди изборния ден. В случая - това беше върхът на предизборната кампания от няколко партии срещу една партия, часове наред, с много тежки квалификации, много тежки призиви към гражданите, дори със заплахи за държавен преврат”, обясни Марков.
По думите му, Конституционният съд няма да се забави с решението си, защото българските конституционни съдии нито са слепи, нито са глухи.
„Нещата са известни, остава да се приложи Конституцията и законът. Как ще я приложат, не знам. Трудно ми е да преценя съотношението на силите в Конституционния съд, тъй като наивността на ГЕРБ и глупостта на старата десница не позволиха на човек като Петър Стоянов да стане председател на Конституционния съд, а той се обявява като човек от квотата на президента Първанов, което не казва нищо лошо за човека”, каза още Марков.
Той добави, че ако Конституционният съд каже, че може да има предизборна агитация и пропаганда в изборния и преди изборния ден, от следващите избори ще бъдем свидетели на страхотни изпълнения като митинги, нападки, шествия и други политически колонади и така изборите у нас съвсем ще се окарикатурят.

Президентът, главният прокурор и 48 народни представители имат право да поискат касиране на парламентарните избори. Няма срок, в който конституционните съдии да се произнесат. Но за да вземат решението си, те трябва да проведат своеобразно разследване, съобщава БНР.
Справка показва, че в най-новата история на България не е имало цялостно касиране на резултати от парламентарни избори. За първи път в средата на февруари 2010-а г. Конституционният съд частично касира резултатите от парламентарния вот през 2009-а година. Това стана по жалба на партия "Ред, законност и справедливост" за изборни манипулации на вота в Турция. Тогава главният прокурор сезира Конституционния съд, който обяви за незаконен избора само на трима депутати от 41-вото Народно събрание. Така ДПС изгуби един депутат, а ГЕРБ спечели един.