Германия: Бежанците трябва да работят

Германските общини настояват бежанците да бъдат интегрирани по-бързо на трудовия пазар. "До средата на 2017 година почти 600 000 трудоспособни бежанци са получавали социални помощи - т.нар. Харц IV", обяви тези дни председателят на Сдружението на германските градове и общини Герд Ландсберг. "Така от 2016 насам броят на получаващите тези помощи е нараснал с над 250 000 души", допълва той. По думите му, до средата на 2017 на половин работен ден и на пълно работно време са били назначени общо под 200 000 бежанци. "Тези цифри показват, че ние трябва да положим неимоверни усилия, за да интегрираме успешно бежанците на трудовия пазар", подчертава още Герд Ландсберг.

Той дава за пример страни като Дания. "Там бежанците биват включени възможно най-бързо в трудовия процес. И усвояването на езика протича паралелно. Германия трябва да се прости със закостенелите модели и да реагира на новите предизвикателства с нови концепции", настоява Ландсберг. Председателят на Сдружението на германските градове и общини смята, че икономиката също трябва да поеме по-голяма отговорност. Той очаква преди всичко от големите фирми "значително по-големи усилия и ангажимент по отношение на интеграцията на трудовия пазар".

Герд Ландсберг предлага да бъдат създадени общински сдружения, които да се занимават интензивно с темата за включването на бежанците в трудовия процес. Според него, в тези сдружения трябва да участват общинските институции, търговските камари, фирмите и образователните институции от съответните общини. "Индивидуалното насърчаване по места може да спомогне много за успешната интеграция на трудовия пазар. Ние не бива да пропиляваме този шанс! Това е както в интерес на общините, така и в интерес на бежанците", казва той.

"За това трябва да има тежки последствия"

Междувременно министър-председателката на провинция Саарланд Анегрет Крамп-Каренбауер настоява за задължително установяване на възрастта на непълнолетните бежанци. "За непълнолетните бежанци без придружител трябва да бъде въведено задължително установяване на възрастта", казва представителката на ХДС в интервю за вестник "Ди Велт". Според нея, много от бежанците предоставят фалшиви данни за възрастта си, за да бъдат третирани съгласно закона за защита на младежите, а не по закона за предоставяне на убежище.

Анегрет Крамп-Каренбауер настоява и за значително по-твърд подход към търсещите убежище, които съзнателно заблуждават властите за своята идентичност. "Който крие своята идентичност или унищожава документи за самоличност, трябва да знае, че ще има тежки последствия", казва тя. Според нея, държавата трябва да изчерпи всички правни възможности, за да може да разкрива истинската самоличност на бежанците. "В краен случай властите трябва да имат възможност да черпят данни и от други източници, например от смартфоните", казва тя. Понастоящем германските власти прибягват до този метод само в единични случаи.

Наскоро новото австрийско правителство разбуни духовете с намеренията си да отнема парите в брой и мобилните телефони на кандидатите за убежище. Тези мерки също трябвало да служат за изясняване на идентичността на бежанците, гласеше аргументът. А данните от мобилните телефони освен това трябвало да бъдат използвани за установяване на маршрута, по който е пристигнал даден бежанец, както и за да се разбере какви контакти е поддържал кандидатът за убежище./Дойче Веле