Германия, ВЕИ и енергийният преход

Каква е концепцията на Германия за енергийния преход? Ето какво казва по този повод на лекция в София проф. Манфред Фишедик, пратеник на Федералното правителство на Германия.
Концепцията на Германия съдържа две основни цели: прекратяване на производството на енергия от ядрени мощности до 2022 година и спазване на европейските изисквания за намаляване на емисиите от парникови газове с 80%.
Реализацията се основава на два стратегически стълба: развитие на производството на електроенергия от възобновяеми източници и на подобряване на енергийната ефективност. Пътят към реализиране на тези цели минава през енергийния преход „отдолу-нагоре” - активно участие на регионалните, местните структури и гражданите в подкрепа на националните цели.
Процентът на ВЕИ в крайното потребление на енергия в Германия е бил 5% преди 5 години (най-вече от водни централи), а днес този дял е 20%, което се дължи най-вече на насърчителните нормативни мерки, които са осигурили надеждност за инвестиции в сектора.
Годишно около 25 млрд. евро се инвестират във ВЕИ в Германия. В дългосрочен план ВЕИ са по-евтини от изкопаемите горива, защото „дори да се покачва цената на енергията, не се покачва сметката за ток за крайните потребители, ако инвестициите се комбинират с енергийно-ефективни мерки”, каза Фишедик. Днес в глобален мащаб около 1300 млрд. евро се инвестират в енергийно осигуряване. До 2050 година се очаква тази сума да се утрои, а най-голям дял в от тези инвестиции да бъдат насочени към разпространение на ВЕИ технологиите и енергийна ефективност. Фишедик представи формулата „местна технологична инфраструктура плюс стабилни рамкови условия водят до постигане на евтина енергия”.
Какво се случва с ВЕИ в България?
Проф. Фишедик е провел срещи с представители на българското правителство в лицето на народни представители и зам.-министър Евгения Харитонова. Той е представил становище, че инвестиционна сигурност се постига със стабилна политика и рамкови условия, което включва и спазване на условията по дългосрочните договори за изкупуване на енергията от ВЕИ (напр. непроменливи 20-годишни договори за изкупуване на енергия от фотоволтаични инсталации). Честите промени в регулациите водят до несигурност за инвестициите. В Германия системата се променя единствено в дългосрочен аспект, за да могат ангажираните страни да се адаптират, което е основа за постигане на доверие между тях.

На въпрос дали се калулира цената за съхранение на ядрените отпадъци в цената за атомна енергетика, Фишедик отговори, че е нормално ВЕИ да са по-скъпи в момента, поради новите технологии, но цената им е поевтиняла с 15% за последните 10 години, и пада наполовина само през последните 2 години. Разходите в тези области ще намаляват значително в бъдеще, а разходите за изкопаеми горива само ще растат. Статистика за развитието на ВЕИ сектора от последните години доказва това твърдение с ясни факти. По отношение на ядрената енергетика - инвестициите в ядрени мощности се оказват много по-големи при реализацията им, отколкото заложеното в етапа на планиране. Пример от Франция показва покачване на цената с 50% при реализация на нови атомни мощности, а във Финландия - цели два пъти повишение в сравнение с проектния етап.

Относно необходимостта от изграждане на нов тип хранилища - за дългосрочно съхранение на отработено ядрено гориво, Фишедик отбеляза, че със сигурност 2-3 евроцента се прибавят към сметката за ток на крайния потребител за съхранение на отработено ядрено гориво в момента. Днес в Германия няма хранилища за дългосрочно съхранение на отработено ядрено гориво, такива няма никъде по света, тъй като до момента не се е налагало изграждането им. Разходите за такива хранилища не са ясни, което поражда голям риск за сигурността.
Професорът акцентира, че „в средносрочен план днешните инвестиции ще се възвръщат утре”, както и че „ако инвестираме навреме в енергийна инфраструктура, ще избегнем непредвидени разходи в бъдеще”. Според него, че опитът показва, че е по-добре поетапно да се обръщаме към предизвикателствата при преминаване към 100% ВЕИ, а не това да се случва в последния момент”. Фишедик наблегна на нуждата да се стимулират местни технологични предприятия, а не да се внясят изкопаеми горива, както в момента.