Германия изостава с вятърните паркове

Патрик Кремерс в. "Цайт"
Над Балтийско море повява постоянен бриз със скорост 15 метра в секунда от североизток. За Ангела Меркел това е добър ден да открие вятърен парк. Точно 5 минути преди 12 часа в началото на месец май с натискането на едно копче канцлерът задвижи вятърните турбини, разположени на 16 км от брега. "Днес отваряме нова глава в производството на енергия в Германия", заяви обнадеждено тя при откриването на първия вятърен парк на Германия.
Проектът Baltic 1 включва 21 вятърни турбини, които трябва да произвеждат екологично чиста електроенергия за 50 000 домакинства. Това е сравнително малък проект, изграден от енергийния концерн EnBW край бреговете на полуостров на Балтийско море. Проектът обаче е важен за канцлера, тъй като според плановете на федералното правителство рано или късно възобновяемите енергийни източници трябва да заместят ядрената енергетика. В този процес за вятърните паркове е отредена важна роля.
Поне на теория, тъй като фактите разкриват друга реалност, изграждането на офшорни паркове напредва твърде бавно. От 26 проекта за вятърни паркове край бреговете на Германия, чието изграждане е одобрено, досега изцяло са изпълнени само два - Baltic 1 в Балтийско море и "Опитно поле Alpha ventus", на което министерството на околната среда заедно с енергийни концерни изпробва различни офшорни технологии. В строеж е и Bard Offshore 1 в Северно море. Не се знае, кога ще започне изграждането на останалите 23 одобрени проекта.
Въпреки че германците говорят много (и при това с голямо удоволствие), колко важно е изграждането на съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници, поне по море не постигат напредък в енергийния преход. Точно обратното, отбелязват експерти. "Германия изостава от други европейски страни", предупреждава Андреас Вагнер, ръководител на офшорна фондация, в
която участват компании от различни браншове, чиято цел да стимулират използването на вятърна енергия от офшорни съоръжения. В съседните на страни положението е съвсем различно. Ако до 2011 година в Германия са пуснати в експлоатация съоръжения, произвеждащи едва 92 мегавата, то офшорните вятърни турбини на Великобритания произвеждат близо 1,3 гигавата. По този начин
Обединеното кралство произвежда близо половината от електричеството в Европа, добивано от офшорни съоръжения. Край бреговете на Холандия и Дания също кипи дейност. През идните години в Европа от офшорни вятърни паркове трябва да се добиват до 15 гигавата електроенергия. Това означава, че сегашният производствен капацитет трябва да бъде увеличен около четири пъти и да се равнява на производството на 15 атомни централи. Европейската комисия пък планира инвестиции за над 200 милиарда евро. В Германия обаче липсват инвеститори, които да вложат парите си във вятърната енергетика. Въпреки че първите разрешителни за изграждане на офшорни вятърни паркове бяха издадени преди близо 9 години, компаниите, натоварени с изпълнението на проектите, трябваше непрекъснато да отлагат началото на строителните работи. Банките оценяват инвестициите в зелени технологии като по-рискови от кредитирането за браншове като машиностроенето, например. Освен това проектните компании и консорциуми се нуждаят от голям капитал, тъй като разходите за кулите и тяхното
закотвяне за морското дъно край германските брегове са значително по-високи спрямо разходите в други страни. Причина за тази по-висока цена е, че жителите по крайбрежието искат вятърна енергия, но също и невъзпрепятствана гледка до хоризонта. Докато в други страни вятърните паркове са близо до брега, то в Германия те са отдалечени на до 100 км навътре в морето, където водата е по-дълбока и строежите - по-трудни. Федералното правителство е наясно с проблема, но досега е направило малко за разрешаването му. Наистина, при откриването на Baltic 1 Меркел обеща, че Германската банка за развитие – KfW ще започне кредитна програма за над 5 милиарда евро. За компаниите, управляващи вятърните паркове обаче, това обещание не е ново - още през есента на миналата година канцлерът обеща многомилиардни кредити, провъзгласявайки незабавно начало на програмата. От тогава обаче започването на кредитирането се отлага многократно и дори при сегашното си изказване Меркел не посочи конкретен срок. Гаранциите за стабилността на плановете обаче вече са необходимост.
"Eдва когато част от необходимите пари бъдат на разположение, търговските банки ще имат доверие в строителните проекти", отбелязва Анете Шмит от KPMG. А след като банките се включат, за предприемачите също ще стане по-лесно да влагат собствения си капитал и нещата биха могли да се развият много бързо. Това означава, че ако институтът отпусне необходимите кредити през пролетта, то до края на тази година може да се осигури финансиране за поне четири вятърни парка.
Въпреки това обаче някое ново политическо решение може да попречи на строителството дори, колкото и да е парадоксално, ако политиците планират повишаване на гарантираните цени за изкупуване на енергията. В момента производителите на вятърна енергия получават 15 евроцента за един киловатчас, като тази цена е договорена за период от 12 години. Всеки киловатчас електроенергия, произведенот вятърна турбина, през този период ще се субсидира от държавата със средно 1,80 евро, а средната печалба е около 7,1 %.
"Всяка фотоволтаична инсталация е по-примамлива за инвеститорите с двуцифрения процент на печалбата, която носи", отбелязва финансовият експерт Анете Шмит. Сега обаче правителството планира от 2012 година да повиши гарантираната изкупна цена до 19 евроцента, но само за период от 8 години.
Окончателният баланс сочи, че повишаването всъщност ще донесе загуби и производителите ще получават едва 1,52 евро за киловатчас. Инвестицията просто не си струва.