Германия: Колко получават хуманитаристите?

Завършват филология, психология или педагогика, а после не си намират работа…Така ли е в Германия? Какви шансове на германския пазар на труда имат абсолвентите с хуманитарно образование и колко получават те, разказва Дойче Веле.

Около 12 процента от германските студенти избират хуманитарните науки - те са на трето място по популярност. Същевременно е известно, че хората с този вид специалности имат проблеми на пазара на труда в Германия. Ето какво показва изследване на Института за германска икономика.

Сред завършилите философия, история, лингвистика, религия, етнология или журналистика има два пъти повече безработни, отколкото сред останалите висшисти. В германските фирми работят предимно абсолвенти от факултетите по право, икономика, социология и инженерни науки. Но в никакъв случай не може да се твърди, че хуманитаристите се намират в проблемна ситуация, казва ръководителката на проучването Кристиана Конеген-Грениер.

Безработицата сред хуманитаристите не е по-висока от средната за страната. Над половината от тези специалисти работят на места, където действително могат да приложат придобитите от следването познания. При това те са заети с най-различни видове дейност - най-вече в сферата на  педагогиката и връзките с обществеността. Една четвърт от всички хуманитаристи - без възпитаниците на педагогическите факултети - са се посветили на възпитанието или обучението на другите. Друга част от тях работят в сферата на езиковото обучение, връзките с обществеността, в издателства и медиите.

Почти всеки пети се занимава с консултации, с развитие на кадрите, с реклама, маркетинг или някакъв вид друга работа в офис. Седем процента са свързани с търговията, доставките или туризма. Пак толкова са и тези, които работят в строителството, в производството, транспорта, логистиката или селското стопанство. Има и хуманитаристи, намерили работа в здравеопазването, финансовите услуги, естествените науки и високите технологии - но те не са много.

Работа по специалността?

Обяснението за тази гъвкавост, проявявана при намирането на работа, е в малкия брой обяви за свободни места, предназначени специално за хора с хуманитарно образование.

Таксиметров шофьор с докторска степен по философия - това е само клише - подобни случаи са изключение. Дейността на повече от половината от специалистите по хуманитарни науки изисква висока квалификация - т.е наличие на магистърска диплома. А хората с научна степен имат много по-големи шансове да си намерят работа на съответното равнище. Възрастта и полът също играят роля. С висококвалифициран труд се занимават 70 процента от специалистите над 45 години, сред по-младите същият показател е 50 на сто. Жените имат по-лоши шансове да получат такова място, отколкото мъжете.

Кариера и заплата

Всеки седми абсолвент с хуманитарна насоченост заема ръководен пост, сред другите специалисти - всеки пети. При това колкото по-млад е хуманитаристът, толкова по-малки са перспективите му да направи кариера още в началото на професионалния си път.

Що се отнася до заплатите, при хуманитаристите те са средно по-ниски, отколкото при другите специалисти: от 2000 до 4000 евро нето месечно получават 44% от хуманитаристите и 55% от специалистите в други сфери. А до 2000 - всеки втори, респективно всеки трети. Това донякъде се обяснява с обстоятелството, че сред хуманитаристите има повече жени, те често не работят на пълен работен ден и рядко достигат до ръководни позиции. Като цяло, магистрите имат по-високи заплати от бакалаврите. И степента на кандидата, и неговият опит се отразяват на размера на доходите.