Германия: Реформа при обезщетенията за безработица

Цялостната реформа на системата за помощи при безработица в Германия трябва да влезе в сила в началото на идната година, след като и двете камари на германския парламент приеха днес компромисен пакет, внесен набързо по-рано тази седмица, съобщи ДПА.

Законодателната подкрепа означава, че настоящата програма за обезщетения за безработица, изплащани на продължително безработните, известна като "Харц IV" (Hartz IV), на 1 януари ще бъде заменена от системата на т. нар. "пари на гражданите" (Buеrgergeld), или базов доход. 

"Тази реформа е крайъгълен камък в социалната политика в Германия", каза канцлерът Олаф Шолц пред списание "Фокус" след гласуването. Тя осигурява подкрепа за хора, които нямат нужната квалификация и са дългосрочно безработни, обясни той.

На гласуването в Бундестага (долната камара на германския парламент) 557 депутати се обявиха "за" реформата, а 98 бяха "против", като само двама се въздържаха от гласуване. Бундесратът (горната камара) в последствие също прие мярката днес.

Управляващата коалиция в Германия, водена от лявоцентристката Германска социалдемократическа партия на канцлера Шолц, заедно със Зелената партия и Свободна демократическа партия, предложиха реформата. Новите помощи ще бъдат по-щедри и ще имат за цел да намалят натиска върху безработните германци.

Консервативният опозиционен блок ХДС/ХСС (Християндемократически съюз/ Християнсоциален съюз) възрази срещу първоначалната версия на предложението, като се оплака по-специално, че новите обезщетения са твърде щедри за хората, които отказват възможности за работа или правят малко, за да намерят такава.

Въпреки че Шолц и неговата коалиция имаха мнозинство в долната камара (Бундестага), за да прокарат мярката, ХДС/ХСС я блокираха в горната камара (Бундесрата), докато двете страни по спора не успяха да постигнат компромисен вариант тази седмица.

Компромисите означават, че обезщетенията могат да бъдат намалени по време на това, което първоначално беше замислено като шестмесечен "период на доверие", ако безработното лице не бъде оценено като търсещо достатъчно усърдно нова работа. 

Освен това хората, попадащи в схемата за обезщетения, ще отговарят на условията за участие в нея, дори ако притежават активи за над 40 000 евро (41 600 долара).

На този фон статистическата служба на страната "Дестатис" (Destatis) информира, че броят на заетите, работещи на нископлатени работни места, е намалял значително през последните четири години. 

През април възнагражденията за около 7,5 милиона германски работни места са били под прага от 12,50 евро (13 щ. долара) на час, което е с 514 000 по-малко, отколкото броят им преди четири години. Така делът на нископлатените работни места е спаднал до 19 на сто от общия брой на работните места в страната, докато преди четири години този дял е възлизал на 21 на сто.

Спадът е особено отчетлив в източните части на Германия, където нископлатени работни места са спаднали с 6 процентни пункта до 23 на сто от общите работни позиции. В западната част на страната намалението е с 2 процентни пункта за същия четиригодишен период, като през април нископлатените длъжности са възлизали на 18 на сто от работните места.

Според експертите на статистическата агенция това е резултат на законоустановената минимална заплата в източните германски провинции. За изследвания период тя се е покачила до 9,82 евро на част спрямо 8,84 евро на част преди четири години.

Секторът на хотелиерството генерира две трети от всички нископлатени германски работни места. Други сектори, в които често се срещат по-ниски заплати, са селското и горското стопанство, изкуствата и развлеченията и отдихът.

При сравнение на най-добре заплатените 10 процента от работните места с 10-те процента най-ниско заплатени, разликата в получаваните от служителите суми възлиза на 3,28 пъти, като почти не се променя за последните четири години.

Докато най-скъпоплатените 10 процента от служителите са получавали не по-малко от 35,80 евро на час, то най-нископлатените 10 процента са получавали под 10,90 евро на час./БТА