Германия твърда пред еврозоната

Германия е калена срещу критиките за ролята си в европейските проблеми и като вижда, че събитията я оправдават, сега е малко вероятно да се откаже от настояването частните инвеститори да поемат риск при евентуални бъдещи кризи в еврозоната, предаде Reuters.
Когато министърът на финансите на Германия Волфганг Шойбле заяви в сряда, че Германия не трябва да бъде обвинявана за проблемите на еврозоната и ще се придържа към предложението си за нов кризисен механизъм, тонът му не бе толкова отбранителен като изтъкна, че германците го смятат за очевиден.
Германия, Ирландия и някои представители на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) обвиняват Германия, че е довела до разпродажба на държавните облигации на страните от периферията на еврозоната с настояването си, подкрепено от Франция, инвеститорите да споделят риска при евентуални дефолти на страни от еврозоната в бъдеще.
Според германската логика лидерите на ЕС вече са приели на срещата си на върха през октомври предложението на Берлин за замяната на Европейския фонд за финансова стабилност, който бе създаден през май и приключва в средата на 2013 година, с нов механизъм, който предвижда частните вложители, които са инвестирали в дългове на страни от еврозоната, да приемат излагането на известен риск.
Така че, когато някои от лидерите като гръцкият премиер Георгиос Папандреу заявяват, че Германия може да "прекършва гърбове" и да предизвика фалити с настояването инвеститорите да поемат риска на дефолтите или евентуално обезценяване, Берлин обяснява това като представление за местната публика.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви вчера, че е била напълно убедена, че това ще се случи. Ден по-рано "Зюддойче цайтунг" писа в уводна статия, че канцлерът не трябва да жертва принципите си.
Като се изключат някои изолирани редакционни статии обаче критиките не получават особен отзив в германските медии.
"Дадохме да се разбере, че добрият европеец не е винаги този, който действа бързо, а този, който действа мъдро", посочи Меркел, която беше изправена на позорния стълб тази година за това, че се бавеше по въпроса за спасителния пакет за Гърция,
като поиска по-големи финансови жертви от Атина.
Критиците на Меркел казват, че бавенето й е увеличило лихвите по заемите на Гърция, докато кризата заплаши да погълне други южни европейски страни и през май германският канцлер отстъпи, като подписа доста по-голям спасителен механизъм за
стабилизиране на общата валута.
Според Германия гръцките мерките за икономии, за които е настоявала и които сега болезнено се прилагат, са довели до преосмисляне на бюджетната дисциплина в цяла Европа, което е помогнало за укрепване на еврото.
Шест месеца по-късно негодуванието на финансово дисциплинираните германски данъкоплатци за това, че трябва да финансират спасяването на по-разточителните си партньори от ЕС, понамаля заради възстановяването на страната, което пък в замяна доведе до мърморене в чужбина, че Берлин разчита на експорта.
Германия не търси извинение, като Меркел излезе във вестниците с благодарност към гражданите, за това, че са направили Германия "страната, която се е справила най-добре със световната икономическа криза.
Това не целеше да бъде изразено някакво отделяне от проблемите на еврозоната, като Меркел повтори тази седмица, че съдбата на общата валута е от "съществен интерес" за страната й и ако еврото се провали , Европа се проваля".