АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Втората по големина икономика в еврозоната вероятно отчита застой през последните три месеца на 2024 г. заради спад на активността след Олимпиадата в Париж, се посочва в икономическата прогноза на френския статистически институт.
Разногласията около мерките, необходими за спасяване на най-голямата европейска икономика, бяха основният фактор за краха на коалиционното трипартийно правителство на Шолц, а състоянието на икономиката е най-голямата тревога на гласоподавателите.
Много от тези сирийци обаче вече са си изградили живот в Германия и нямат намерения да напускат страната. Работодатели, синдикати и бизнес асоциации подчертават колко необходими са тези хора на фона на сериозния недостиг на работна сила в най-голямата европейска икономика.
Австрийската национална банка публикува по-песимистична прогноза за развитието на националната икономика в сравнение с прогнозата през септември. Очакванията са през 2024 година БВП да намалее за втора поредна година, като прогнозата е за спад с 0,9 процента.
Проектът на държавен бюджет поставя икономиката под натиск и заплашва фискалната устойчивост на страната. Становище на Институт за пазарна икономика (ИПИ) относно законопроект за държавния бюджет на България за 2025 г. и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г.
Проектите, финансирани по механизмите, ще трябва да отговарят на взискателните критерии за допустимост на ЕБВР за преход към зелена икономика и строгите технически стандарти и ще допринесат за спестяване на енергия и намаляване на емисиите на CO2.
Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, и непрекъснато покачващата се цена на труда.
Германската централна банка намали прогнозата си за растеж за следващата година до 0,2 процента от 1,1 процента, които прогнозира през юни. Също така се отбелязва, че сега се очаква икономиката да се свие леко тази година - с 0,2 процента - когато преди това очакваше растеж от 0,3 процента.
А ако говорим, например, за плановете до 2027 г., очакваме, в съответствие с прогнозата за социално-икономическото развитие на нашата страна, ръст на брутния вътрешен продукт от около 13%“ - каза вицепремиерът.
Основните проблемни области са: непълното отчитане на реализираната продукция и събираемостта на ДДС; гарантирането на реална конкуренция при провеждането на обществените поръчки; работата с договори, които не отчитат действителното възнаграждение; издаването на касови бележки при продажбите на услуги; допълнителната работа без договори.