Германските пенсионери в България

Deutsche Welle

Все повече германци избират да прекарат старините си извън Германия. За това говорят и трансферите на германски пенсии към чужбина, чийто брой за 20 години се е удвоил. Най-голям ръст отбелязва България - с 2 800%. Все повече германци след излизане в пенсия не могат да запазят стандарта си на живот. И трябва да се отказват от какво ли не: от автомобил, от пътешествия, от култура. В Източна Европа обаче с германската пенсия се живее доста по-охолно.

В България животът е двойно по-евтин, твърдят репортерите на тв-канал ZDF и дават пример с имотите: къща може да се купи дори за 5 000 евро. Същото се твърди и в серия от публикации в „Ди Цайт". Седмичникът цитира службата Евростат, според която средният доход в България възлиза на по-малко от 500 евро. Литър бензин струва около едно евро, наемите са ниски, цените на недвижимите имоти – също, пише вестникът и обобщава, че условията на живот в България определено предлагат интересна перспектива на тамошните пенсионери.

С това се обяснява и едно на пръв поглед смайващо число: броят на германците, които живеят и получават пенсията си в България, за 20 години се е увеличил с цели 2 800 процента! В абсолютни цифри обаче това нарастване вече не изглежда толкова сензационно: през 1997 година към България е имало едва 22 пенсионни трансфера от Германия, а през 2017 броят им вече е бил 652.

За същия период от 20 години се е удвоил броят на германците, които получават пенсиите си извън Германия – днес те вече са близо 240 хиляди. Повечето живеят в съседни държави – Австрия, Франция и Швейцария. Там обикновено ги е отвел личният или служебният им живот. Но тази картина постепенно се променя и все повече германци избират на старини да живеят там, където са ходили на лятна почивка: между 100 и 200% се е увеличил броят на германските пенсионери в страни като Испания, Гърция и Хърватия.

В своя документален филм за германските пенсионери в България, ZDF представя 75-годишния Валдемар Хакщетер и съпругата му Хилдегард, които от десетина години живеят в едно село в Североизточна България. Хилдегард изобщо не искала да напуска Германия, но България се оказала единственият изход. Техния случай описва и вестник „Ди Цайт": Това са един друг вид икономически мигранти: те бягат не от бедното към богатото, а обратно, от богатото към бедното, коментира седмичникът. В България бедните германски пенсионери спадат към горната средна класа. „Тук няма нужда да си броя стотинките и да мисля мога ли да отида на ресторант", казва Валдемар пред изданието. Двамата обясняват, че в Германия месечно разполагали с не повече от 300 евро, след като си платят всички сметки. „Вече десет години живеем тук. И нито ден не съм съжалявал за това решение", казва още Валдемар.

По-нататък в „Ди Цайт" четем: „От 1990 година насам България изгуби почти два милиона от общо 9-те си милиона жители. На час я напускат деветима души, както наскоро установи един учен. Мнозина от тях, обикновено добре образовани, се отправят към Западна Европа. А в техните домове сега се нанасят пенсионери от Западна Европа. „България се обезкървява", казва Валдемар Хакщетер. Тъкмо поради това българите се радвали на новите си съседи." Цитираният от „Ди Цайт" учен се казва Петър Иванов. Австрийският „Дер Щандарт" го представя като университетски преподавател по психология, според когото всеки ден 220 души напускат България.

Тръгнали точно в обратната посока, днес Валдемар и Хилдегард са доволни. Искам да живея, не просто да оцелявам", казва Валдемар и добавя: „А тук съм вторият най-заможен човек в селото." Не случайно преди 10 години той казал на Хилдегард: „Да се махаме от Германия, моето момиче!"