Гиганти в битка за новия реактор

Ива Стойкова, Варна, в.к. „Ривиера”, специален пратеник на EconomyNews.bg

Международен ядрен форум „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност” се проведе на 4-6 юни край Варна.

В рамките на форума представители на ATMEA (консорциум между Areva и Mitsubishi ), Westinghouse и Атоменергопроект показаха основните характеристики и технологията на разработените от тях реактори. Както отбелязаха експерти, терминът „поколение на реактор” е жаргон, въведен в САЩ. Според терминологията на МААЕ има два типа реактори – по стара технология и еволюционни. Именно последните бяха представени във Варна. Разлики обаче има в сроковете. Западният модел е 36 месеца подготовка на площадката и 48 месеца за изграждането на блок. Представителят на Westinghouse Рикардо Йовет съобщи, че 7-ми блок по технологията AP-1000 би могъл да бъде построен за 48 месеца, без да уточни времето за подготовка на площадката. По думите му, Westinghouse работи за съкращаването на срока до 36 месеца. Руските възможности са следните – 18 месеца за подготовка на площадка и 60 месеца строеж, включително пускането в експлоатация.

„Хората мислят, че големите компании се ритат по кокалчетата на българска територия. Малките страни са твърде чувствителни. Освен това доверието на народа в ядрената енергетика е сринато – справка проведения през януари 2013 г. референдум (за развитието на ядрената енергетика в България – бел. а.)”, каза Мирослав Севлиевски, министър на енергетиката и енергийните ресурси в периода февруари-август 2005 г.

Новите ядрени технологии, независимо дали са френски, американски или руски, са почти изравнени. Въпрос на политическо решение е кой ще бъде избран. Има достатъчно пари за това, посочи източник на EconomyNews.bg, също участник във форума. Според него най-добрият избор за нова мощност в АЕЦ „Козлодуй” е реактор с водно охлаждане. По думите му, френският вариант не е най-подходящ. Американската технология е добра, още повече че там сроковете за изграждането на блок са кратки. Недостатък на американските реактори, че не са достатъчно изпитани и забележките се отстраняват в движение. Мнението на експерта е, че руските реактори също са подходящи.

Това е само лично мнение на специалист, вероятно други биха подредили картината по различен начин. Едно е сигурно - трите гиганта искат да влязат в България и няма нищо по-хубаво от качествена конкуренция, стига да се създадат условия за нея. Към момента предимството е за Westinghouse, която подписа няколко споразумения за сътрудничество с три водещи български компании, които са насочени към работа по изграждането на водоводен реактор под налягане AP1000® в 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”.

Горещият въпрос за „Белене”

Известен факт е, че идеята за нова българска АЕЦ край Белене датира от 80-те години на миналия век, чието строителство е замразено през 90-те, а проектът - рестартиран през 2002 г.
По-интересно е какво мислят днес от дистанцията на времето някои бивши министри на енергетиката.

Справка: На 8 април 2005 г. българското правителство решава, че изграждането на ядрена централа на площадка Белене с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 мегавата е най-добрият вариант за посрещане на растящите нужди от електроенергия на стабилни и прогнозируеми цени при опазване на околната среда. Министър по това време е Мирослав Севлиевски.

Севлиевски припомни, че през 2005 г. обществената подкрепа за АЕЦ „Белене” надхвърля 80%, а тази в парламента е повече от 90%. Осем години по-късно едва 20% от гражданите взеха участие в проведения референдум за ядрената енергетика, като близо 60% отговориха с "да" на въпроса да се строи ли нова ядрена централа. Любопитен факт в неговата политическа кариера е, че именно в Козлодуй и Белене за него гласуват най-малко хора през 2005 г., въпреки че като министър той е поддръжник на развитието на ядрената енергетика. Тези резултати показват, че атомната енергетика е в криза и трябва да се работи в посока българското общество да си върне доверието в нея, коментира Мирослав Севлиевски.

Според Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката в периода 2007-2009 г., предимствата на Белене са, че става дума за готов проект и висока степен на готовност на оборудването на площадката. Недостатък е, че проектът е компроментиран и няма частен инвеститор за него. Бившият министър смята, че възможно решение е НЕК да продаде участието си в проекта, като това ще стабилизира финансовото състояние на компанията, което в момента е изключително тежко. Белене може да се реализира като 100% частен проект, но собствеността да остане държавна. Новата ядрена централа обаче трябва да се експлоатира паралелно с Козлодуй, защото в противен случай ще се превърне в монополист и ще застраши националната енергийна сигурност, убеден е Димитров.

Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма през 2009-2012 г., призна, че в началото на мандата си по-скоро не е за спиране на проекта Белене, а в края по-скоро не е за непременното му продължаване. Той изтъкна, че България ще бъде с ядрена енергетика минимум още 35 години. При положение, че 100 години е животът на ядрена мощност – от нейното планиране до извеждането й от експлоатация, в момента ние сме на 35% при съществуващите ядрени мощности. А с решението за нови мощности предплащаме електроенергията за 75 години.

Бъдещето пред българската ядрена енергетика

България е бедна на ресурси и затова ядрената енергия няма алтернатива у нас. Около това становище се обединиха участниците във форума.

Организаторът Булатом обяви своята позиция – подкрепа за изграждането на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй” и АЕЦ „Белене”. Председателят на Български атомен форум Богомил Манчев заяви, че по-евтин вариант е двата нови блока на ядрената централа в Козлодуй да се изградят едновременно, още повече, че 8-ми блок е готов като проект.

Изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй” Иван Генов очерта три задачи пред българската ядрена енергетика:
1. Удължаване срока на живот на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй” с аргумента, че още 30 години работа означава евтина и надежда енергия;
2. Реални дейности по изграждането на 7-ми блок и този въпрос да се реши до края на годината, а до 2050 г. да се построи и 8-ми блок.
3. Рестарт на АЕЦ „Белене”.

 Снимка: Google изображения