"Глад" за 1200 земеделци

Според последни данни на Агенцията по заетостта - през май 2013 г. за трети пореден месец у нас на пазара на труда най-много са се търсели сезонни работници в областта на селското, горското и рибното стопанство и животновъди - над 1 200 са обявените вакантни бройки в тези сектори. Търсят се още над 780 готвачи и помощници в кухнята, както и над 720 сервитьори и бармани. Данните на Агенцията по заетостта отчитат за май т.г. над 13 хиляди обявени вакантни работни места, или с 3772 по-малко свободни работни места сравнено с предходния месец април. Тенденцията е работодателите преобладаващо да търсят наемни работници за сезонна дейност - в преработвателната промишленост се търсят над 3 200 души, в търговията се търсят над 1 700 души, в хотелиерството и ресторантьорството - над 1500 и др.

Анализ на Евростат отчита, че пикът на свободните работни места в ЕС е бил през 2007 г., когато връхната точка е била 2,2%, като е продължила да пада до 1,3% през 2009 г., а през 2012 г. се е стабилизирала до 1,5 процентни пункта. През миналата година процентът на вакантните работни места е бил най-голям в Малта /3,4%/, в Германия /2,6%/, Белгия /2,4%/ и Финландия /2,2%/. Най-нисък е бил делът на свободните работни места в Латвия, Полша и Португалия /от 0,4% до 0,5%/. България се задържа заедно със страни като Словакия, Ирландия, Гърция и Словения около средната граница за ЕС - 1,5 процентни пункта. В тази зона са и страни като Испания, Франция и Кипър. По последни данни на Европейския портал за професионална мобилност - в средата на юли т. г. броят на вакантните работни места в ЕС е надхвърлил 1,4 милиона броя. Най-много вакантни работни места са обявени в Германия - над 265 хиляди, Белгия и Великобритания - по около 80 хиляди, Франция - 48 хиляди, Австрия - 44 хиляди, Полша - 40 хиляди, Швеция - 33 хиляди. Най-малко заявени вакантни места има в следните страни: Лихтенщайн, Исландия, Люксембург, Малта. Анализът на Евростат отчита също, че подобряването на пазара на труда в ЕС е в пряка връзка с модернизирането и укрепването на този пазар, както и с премахване на всякакви пречките пред мобилността на работниците в цяла Европа, а също и с управлението на икономическата миграция.