Глад за IT специалисти през 2015 г.

След 10 години при запазване на сегашните темпове и без да бъдат направени реформи в образованието, обемът на българската софтуерна индустрия ще достигне 1700 млн. лв. или 1.8% от БВП. Ако бъде осъществена образователна реформа в желаните от бранша насоки и бъде увеличен броят на софтуерните специалисти, излизащи на пазара, секторът може да отчете поне двойно по-големи резултати, до около 3700 млн. лв. или 3.8% от БВП на България. По този начин той ще стане структуроопределящ за българската икономика, сравним по значение с туризма и други сектори. Това са част от изводите, обявени на пресконференция на българския технологичен бранш, в която взеха участие представители на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската Уеб Асоциация, Европейския Софтуерен Институт – Център Източна Европа (ЕСИ ЦИЕ), Българската Асоциация по информационни технологии (БАИТ), Български ИКТ Клъстер и Асоциация Телекомуникации (АСТЕЛ).

На събитието бяха представени Стратегическите изисквания на софтуерната индустрия за реформа на образователната система. Документът е разработен в резултат от дейността на създадената през 2011 г. от горепосочените организации обща работна група, която има за цел да определи изискванията на софтуерната индустрия към българската образователна система – училищно и университетско образование, следдипломна квалификация и професионално развитие през целия живот.
Според стратегическия документ, растежът на софтуерната индустрия у нас е ограничен от острия дефицит на кадри. По предвиждания на компаниите от сектора, към 2015 г. ще има нужда от над 20 000 софтуерни специалисти в повече от наличните. Необходимо е да се увеличи капацитетът на образователната система за подготовка на такива специалисти три пъти – от сегашните завършващи 2000 на година до 6000 на година, става ясно още от работата на групата. Освен това, според нейните представители, образователната система бележи тревожен качествен спад през последните 20 години, процентът функционална неграмотност е много висок, както и броят на отпадащите и неангажирани ученици. Разширяват се и разликите по социални и регионални признаци, дипломите са девалвирани, а количеството заема по-важно място от качеството, става ясно още от стратегическия документ, който е одобрен от всички водещи организации в технологичния сектор. Според неговите автори, няма връзка между реалните нужди на икономиката и образователната система – нито количествено, нито качествено, а образователният процес е фокусиран върху натрупване на знания и информация и тяхното възпроизвеждане, а не върху изграждане на умения, нагласи, ценности и личностни качества, необходими за успешната реализация на младите хора в икономика на знанието.
Затова представителите на сектора поставиха ясно изразени изисквания за реформа в образованието. Ето и самите предложения:
-Да се припознае изграждането на икономика на знанието като стратегически национален приоритет от всички политически сили и заинтересовани страни.
-Да се създаде Национален съвет за икономика на знанието и образователна реформа
-Да се осигури адекватно финансиране на училищното образование
-Да се определят новите обществени изисквания към образователната система
-Да се осигури политически консенсус, лидерство и ресурси за осъществяване на фундаментална образователна реформа
-Да се структурира оперативна програма „Образование и иновации” за 2014-2020 г.
-Да се интегрират универсалните компетентности във всички форми и степени на образование
-Да се актуализират педагогическите и управленски компетентности в образованието
-Да се вземат мерки за решаване на острия дефицит на кадри в софтуерната индустрия
-Да се актуализират университетските програми и преподаване
-Да се развие система за професионално развитие и учене през целия живот