Глад за висшисти: Какви специалисти се търсят?

Зорница Славова /ИПИ

Рейтинговата система на висшите училища (РСВУ) показва цялостно подобрение на представянето на българските университети, както и засилване на връзката на образованието с пазара на труда. Намаляват студентите в едни от най-раздутите направления – „Икономика“ и „Администрация и управление“, докато приемът в педагогическите расте. Безработицата сред завършилите е на историческо дъно (за десетгодишния период, в който се разработва РСВУ) – 2,05%, като е двойно по-ниска от отчитаната преди десет години. Очевидно има глад за висшисти, а както показа Преброяване’21, необратимото стопяване на населението и работната сила ще задълбочи още повече проблемите и възможностите за развитие. Това е пореден аргумент в подкрепа за развитието на професионалното образование и тясното му свързване с пазара на труда.

Средният успех от средното образование за новите студенти в педагогическите направления впечатлява със значителен ръст. Преди десет години в направление „Педагогика“ успехът от средното образование на приетите е 4,88 (при 5,02 за всички направления), а през 2022 г. вече е 5,00 (при 5,01 за всички направления). Всичко това показва нарастващ интерес към педагогическите направления и поне частично е  резултат от политиките от последните години в тази посока. 

Други добре представящи се направления са тези, свързани със здравеопазването. Професионално направление „Медицина“ се отличава, освен с изключително добри показатели по всички отделни индикатори, и с равнопоставеност на шестте университета, в които се изучава. Разликата в общата оценка на първия и последния университет в класацията е 7 точки. За сравнение – при ПН „Икономика“, ПН „Администрация и управление“, ПН  „Общо инженерство“ и ПН „Информатика и компютърни науки“ разликата е около 30 точки. Това обяснява и защо именно ПН  „Медицина“ привлича най-много чуждестранни студенти – 59% от студентите (при средно 8% за всички ПН). Челната тройка се допълва от ПН „Стоматология“ с 46% и ПН „Ветеринарна медицина“ – с 31%.

Интересна тенденция, която се потвърждава и от тазгодишните данни на РСВУ, е повишаването на дела на осигуряващите се в България  сред завършилите през последните пет години. Докато през 2014 г. над 25%  от наскоро завършилите студенти започват работа в чужбина, през 2022 г. осигуряващите се извън пределите на страната намаляват до под 17%. Тази посока се запазва през целия период на изследване, което вероятно е свързано и с дигитализацията и възможността за дистанционна работа. След 2020 г. пък се наблюдава още по-бързо намаляване на т.нар. процес на изтичане на мозъци, което вече отразява и ефекта от пандемията и ограничаването на пътуванията извън граница.

Тазгодишните данни на РСВУ отново дават изключително полезна информация за системата на висшето образование в България и очертават някои положителни тенденции. Забелязва се обаче, че, освен раздвижването на педагогическото образование през последните години, общото подобрение във висшето образование основно се влияе от външни, а не от вътрешни за системата, фактори. Последните намерения за някаква реформа -  тези за обединенията на висши училища - бяха пометени от поредицата от каскади в управлението и политическата нестабилност в страната.