Глобалното затопляне - мит от 19 век

Julian Popov, Facebook ·

Пак закипяха спорове около климата. Нали обичаме Тръмп и неговите научни възгледи, няма как да се въздържим. Няколко уточнения на тема антропогенни климатични промени (АКП, тоест тези, причинени от човешка дейност, не от слънцето, вулканите или божията воля):
- Рискът от опасни АКП е стара история. Още отпреди Октомврийската революция (за тези, които мислят, че глобалното затопляне е комунистически мит). Парниковият ефект е формулиран още в началото на 19 век от Жозеф Фурие - 43 години преди появата на Капиталът на Маркс.
- Нито един сериозен учен не е казал, че светът ще свърши в резултат на АКП. Е, Стивън Хокинг направи такова изказване наскоро. Всички сериозни анализи на АКП говорят за рискове и вероятности. Не за сигурни явления. Петришката врачка говори какво ще се случи. Учените говорят какво е по-вероятно да се случи при определени условия.
- Всеки, който е чел поне няколко страници от докладите на Международния панел по промените на климата (IPCC) е забелязал, че там става дума предимно за вероятности и рискове.
- В Българската Уикипедия няма дори две думи за тази институция (IPCC), на която се основават голяма част от официалните позиции за АКП.) Независимо от това куцо и сакато твърди, че те са някакви конспиратори, които се опитват да въвеждат нов комунизъм в света на свободната икономика. Всъщност IPCC работи на основата на peer reviewed статии (тоест сериозни научни статии), публикувани по цял свят в сериозни научни издания. За жалост българските университети дори не си правят труда да използват този тип статии като критерии за научната си дейност.
- Маргарет Тачър е човекът, който въвежда АКП във високата политика с речта си пред Генералната асамблея на ООН на 8 ноември 1989 година, един ден преди падането на Берлинската стена. Вярно, после тя се усеща, че темата може да бъде грабната от леви движения, но това не променя основната и позиция.
- Сериозните твърдения за антропогенните климатични промени (АКП) не се основават на някакъв хокеен стик или на това, че някой скрил или не скрил затоплянето или застудяването на климата през Средновековието. Това са неща, които Ал Гор, или неговите опоненти използват.
- Медиите говрорят за АКП повече от сто години. Проблемът е, че те търсят предсказание за катастрофа. Сериозните учени се борят с този възглед. Учените все пак говорят все повече за все по-висока вероятност от катастрофални промени в резултат на човешката дейсност.
- Трябва ли да обръщаме внимание на нещо, което не е 100% сигурно? Зависи. Колко вероятно е да се качите на самолет ако знаете, че 1 от 11 милона полета са фатални? Висока. Това е вероятността сега. Ако обаче увеличим тази веротност до 5 милиона? До 1 милион? До 110,000? В кой момент ще се откажете да летите и ще вземете решителни мерки? Вероятност да загинете в самолетна катастрофа от 1% е 100 хиляди по-висока от рискът, който поемате днес, когато пътувате със самолет. Ако ви кажат, че има само 1% самолетът да падне и вие да загинете, ще се качите ли? Така стои и въпросът с АКП. Там не става въпрос за 1%, а по-скоро за 50%, 80%.
- Аргументите за това, че и преди е било много топло, или много студено, са особено състоятелни. Една от многото причини е, че днес всички сме много по-богати и много повече на брой. И искаме така да живеем - много хора с много блага. През 15 век на земята са живели около 350 милиона души. Без коли, без самолети и без Слънчев бряг. Огромното мнозинство е било крайно бедно. Сега са 20 пъти повече, а тяхното богатство е несметно по-голямо.
- Да сравняваш Земята през 15 век със Земята сега е все едно да кажеш, че е все едно дали си сам в хотелската си стая или вътре са се настанили още 20 души, всеки с по 6 куфара багаж.
- В заключение: Добре е да се държим поне малко по-сериозно, не като дечурлига на войнстващи идеологически детски площадки.