Глобалното затопляне удвои цените на храните

Дори ако днес спрем да бълваме газове, причиняващи парников ефект, светът ще бъде изправен пред устойчиво нарастване на цените на храните този век. Със сегашните темпове на отделяне на вредни газове, промяната на климата става "множител на опасността", който ще удвои цената на зърното до 2050 година, изтъкват експерти в областта на световните храни, цитирани от Асошиейтед прес.
След 2050 година, когато учените, занимаващи се с климата прогнозират, че температурата може да се повиши с до 6,4 градуса спрямо нивата от 20-и век, перспективите за селското стопанство на планетата са мрачни, каза старши научният сътрудник в Международния институт за проучване на политиката в областта на храните Джералд Нелсън.
В проучване на института, представено на годишната среща на ООН за климатичните промени в Канкун, Мексико, се посочва, че цените на храните ще се повишават заради комбинация от фактори - намаляване на продуктивността на някои места, причинено от затоплянето и промяната на валежните модели, както и заради нарастване на търсенето, породено от увеличаване на населението и на доходите.
Промяната очевидно вече е в ход. При завръщането си от Северна Индия ученият в областта на селското стопанство Ендрю Джарвис каза, че производителите на пшеница са открили, че заради затоплянето културите им зреят прекалено бързо.
Проучването предупреждава за бъдещи климатични промени в селскостопанските зони в много от държавите южно от Сахара, в Южна Азия и част от Латинска Америка, включително Мексико. В една от комбинациите за климатични модели и сценарии се предвижда, че продуктивният потенциал на царевичния пояс на САЩ може да бъде значително намален, посочи Нелсън.
С такъв разчет на климатичните промени увеличаването на реалните цени до 2050 година може да варира от 31 процента за ориза при най-оптимистичния сценарий до 100 процента за царевицата при най-песимистичния сценарий.
До 2050 година, която е крайната дата на прогнозите на експертите, някои от въздействията могат да бъдат компенсирани от разработването на варианти на царевицата, пшеницата и другите зърнени култури, които да дават по-високи добиви, както и от по-свободна, по-гъвкава световна търговия на хранителните стоки, посочва Международният институт за проучване на политиката в областта на храните.