Голф и СПА търсят индийски туристи в България

Ива Стойкова
България и регионът предлагат комбинация от възможности за привличане на туристи. Предвид нарастващата средна класа в Индия, се увеличава интересът на индийците към нови дестинации, включително и нашата страна. Това заяви при откриването на семинар “България – новата европейска дестинация на индийския пазар. Възможности, перспективи, предизвикателства” председателят на Българска търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. В него участие взеха индийски туристически компании, представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Асоциация на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), Сдружението за развитие на бизнес и културни отношения между България и Индия, Асоциацията на хотелиерите и ресторантъорите в България.
Преди участието си в семинара индийските представители вече бяха натрупали впечатления. Те направиха обиколка в страната, стартирала от Велико Търново и включваща няколко български града, сред които Казанлък, Пловдив, Велинград, Разлог. Те се съгласиха, че България разполага с дадености както за културен, така и за СПА и уелнес туризъм или голф. По думите на Христо Гълбачев от АБТТА, България би била интересна и с бутиковите си хотели и къщи за гости, пресъздаващи автентична българска атмосфера.
Статистиката сочи, че индийците пътуват най-много във Великобритания, Франция, Германия, Италия и Швейцария. В България също, но цифрите са различни. През 2011 г. страната ни е посетена от по-малко от 4000 индийски туристи, Германия- от 500 хил., а Франция - от 200 хил.
Въпросът е в разработването на маршрутите. Според председателя на Българска туристическа камара доц. Цветан Тончев, вариантите са най-общо три: България като самостоятелна туристическа дестинация и вътрешни маршрути, маршрути в Европа и балкански маршрути, съвместно със съседните държави. Вече съществуват различни проекти и инициативи именно по посока на третото направление. Сред цитираните бе подписаният през февруари туристически маршрут „Пътят на римските императори”. В инициативата участват България, Сърбия, Хърватия и Румъния. Друг мащабен проект е „Супер Балкани”- бранд за развитие на туризма в трансграничния регион. Той включва 15 дестинации, носещи имена като „Пътят на киселото мляко”, „Силата на виното”, Пътят на майсторите на скарата”, „Езикът на килимите”, „Сто рецепти на бавен огън” и др. В проекта участват по 6 области от България и Сърбия.
Предстои обявяването на туристически пакет за големите пазари, предлагащ престой от по 5 дни в България, Турция и Гърция. Това съобщи председателят на Националната асоциация на спа и уелнес туризъм Станимир Станков. Той смята, че използването на българските мед, кисело мляко и розово масло успешно могат да привличат спа-туристи, наред с минералните извори или лечебната кал по българското Черноморие.
Българското външно министерство, от своя страна, се ангажира да съдейства на индийските туристи за получаването на визи. Маргарита Станкова, главен експерт в Националния визов център, Дирекция Консулски отношения в МнВР, обясни, че 15 дни е срокът за издаването на виза за България, но обикновено българските власти действат доста по-бързо. Цената е 60 евро, като деца до 6-годишна възраст са освободени от такси, а за децата до 12 г. се плащат 35 евро. Маргарита Станкова припомни, че страната ни едностранно призна шенгенските визи, както и всички разрешения за пребиваване в шенгенското пространство. Единствено не се признават визите с ограничена териториална валидност (например ако важат само за Германия). Важен момент е, че престоят в България се калкулира отделно. Шенгенската виза дава право на 90 дни максимален престой в рамките на 6 месеца. Т.е. едно посещение в България няма да се отрази на тези ограничения.