Горива и акцизни складове – няма новина !

Калоян Стайков, ИПИ

Няколко дни след като Комисията за защита на конкуренцията обяви, че няма картел на пазара на дребно на горива, Министерството на финансите отговори на запитване на двама народни представители от предходния парламент относно собствеността на данъчните складове за горива в България. От справката на министерството се вижда, че в периода 2014-2015 г. дружества от групата на Лукойл притежават 82% от капацитета на данъчните складове за дизел и 92% от капацитета за дизел, което се възприема като ново и неопровержимо доказателство за монополното влияние на компанията. Преди това обаче трябва да се направят няколко уточнения.

Собствеността на данъчните складове и условията за използването им е важна, тъй като от 2010 г. те са задължителна „спирка” при вноса на горива и единствен източник на конкуренция на пазара на едро, тъй като в България има само една рафинерия. Тъй като изграждането на такива складове е скъпо от финансова и административна гледна точка, вносителите могат да наемат необходимият им капацитет от вече лицензиран собственик на данъчен склад. Именно тук се крие и проблемът, тъй като под претекст за борба с контрабандата държавата въвежда задължително условие за разтоварване на вносни горива в данъчни складове и по този начин създава пазар за собствениците им. В същото време обаче няма контрол върху условията за използването на тези складове, което дава пълна свобода на собствениците на данъчни складове да оказват влияние (или да създават пречки) върху търговците като по този начин ограничават конкуренцията на вътрешния пазар.

Концентрацията на собствеността не е изненада, тъй като тя е констатирана още през февруари 2016 г. в Решение № 143 на КЗК, в което се казва, че „в производството е установено, че около 80% от капацитета на данъчните складове на територията на страната се управляват от две дружества”. Независимо от това комисията смята, че не са налице „непреодолими бариери пред потенциалните вносители”, което не казва много. Не е необходимо бариерите да са непреодолими, достатъчно е само да ограничат конкуренцията, за да осигурят гарантиран пазарен дял на пазара на едро и дребно с горива. На фона на това заключение на КЗК не става ясно защо не е направена отделна проверка за условията на работа на данъчните складове и влиянието им върху конкуренцията на пазара на едро и дребно. Още по-неясно е какво направиха народните представители с тази информация, която е публична от края на февруари 2016 г. , а парламентът бе разпуснат в края на годината.

Въпреки че КЗК не открива „непреодолими бариери” пред потенциалните вносители от задължението за разтоварване на горивото в данъчен склад, тя повтаря препоръките си от 2011 г. относно административно-правните бариери пред дейността на доставчиците на горива, които включват:

Облекчаване на административните и финансови изисквания за лицензиране и изграждане на данъчен склад;

Сключване на двустранни споразумения с други държави членки на ЕС с цел създаване на облекчена процедура за внос на горива;

Изграждане на държавни данъчни складове;

Прецизиране на баланса на отговорностите между държавата и производителите и търговците на горива относно поддържане на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти.

 

С други думи проблемите, свързани със задълженията за разтоварване на вносни горива в данъчни складове, както и изискванията за поддържане на задължителни запаси от нефт и нефтени продукти (също свързани с необходим капацитет в такива складове), са констатирани от КЗК още в средата на 2011 г. Това потвърждава очакванията за ефектите от законодателните промени, влезли в сила от началото на 2010 г., върху пазара на горива. Повече от пет години по-късно продължаваме да обсъждаме собствеността на данъчните складове, като тя отдавна е известна, а административните изисквания към търговците на пазара се променят с миши стъпки.

Освен законодателните промени, предложени от комисията с цел подобряване на конкурентната среда в сектора, следва да се направи и задълбочена проверка на ефекта от тези изисквания върху конкуренцията в периода 2010-2017 г. Тя следва да включва поне:

Нивата на таксите за престой и товаро-разтоварни дейности и ценообразуването им, включително има ли т.нар. паралелизъм или е налице координирано определяне;

Съществуват ли различни практики при разтоварване на горива от различните участници на пазара;

Какви са технологичните и логистичните характеристики на тези складове, включително източникът на разтоварените в тях горива;

Има ли изменение на собствеността на данъчните складове през годините и, ако да, то как се променя тя.

В крайна сметка използването на непозволени прийоми за ограничаване на конкуренцията се доказва в съда, а това става с неопровержими доказателства. Концентрацията на собствеността не е достатъчно доказателство за ограничаване на конкуренцията, най-малкото заради административните и финансовите изисквания за лицензиране на данъчен склад, но със сигурност е повод за бъдещи проверки. Вярно, както институциите, така и народните представители вече можеха да са направили това, което зависи от тях - все пак са имали повече от пет години на разположение, но по-добре късно, отколкото никога.