Горските пожари в България - кой и защо?

Поради зачестилите пожари в страната публикуваме отново проучването на EconomyNews.bg /от 16 август 2012 година, 9.00 часа/ за пожарите в България. От данните в него се разбира, че поуките у нас не се вземат навреме, нито се прилагат.  

Специално за ЕconomyNews.bg от Изпълнителна агенция по горите
Анализът на пожарната ситуация в горите на България за последните 30 години показва рязко нарастване на броя на пожарите и размера на опожарените площи след 1989 г. Пожарната активност има ярко изразена цикличност с максимум през 7 години, но тя най-вероятно има случаен характер и в бъдеще следва да се очакват различни промени в продължителността на отделните цикли.
Пиковите в пожарно отношение години – 1993, 2000 и 2007 – без съмнение са резултат на конкретни климатични условия и неблагоприятно съчетание на природни и антропогенни фактори, които са свързани с причините за пожарите и източниците за тяхното възникване.
Общата тенденция за увеличаване на броя, честотата и интензивността на горските пожари е особено силно изразена в периода от 1999 до 2001 г., както и през 2007 година. В тези години по степен на пожарен риск страната ни е на едно ниво с традиционно високо-рисковите страни от Средиземноморието.
Най-голям е броят на пожарите през 2000 и 2007 години – съответно – 1 710 и 1 478. Най-много площи – 57 406 хектара и 43 000 хектара са засегнати от пожари през същите години.
Анализът на данните показва, че 73,5% от пожарите в България възникват в широколистни гори и само 26,5% – в иглолистни. Разпределението на опожарените площи приблизително съответства на относителното участие на иглолистните и широколистни дървесни видове в горите на страната, с лек превес в полза на широколистните гори.

Относително участие на иглолистните и широколистни дървесни видове в горите на България и пожарите в тях.

Над 55% от всички горски пожари в България през последните 25 години са резултат от човешка дейност, в т.ч. - опожаряването на стърнища и пасища, които са причина за 34% от възникналите пожари. Допълнително, пожарите с неустановени причини – около 41% – също са причинени от човешко действие или бездействие. Голяма част от пролетните пожари, причините за които не са били установени, вероятно също са резултат на умишлени палежи за очистване на ливади, пасища и селскостопански земи от храстова и тревна растителност. От това може да се направи извод, че най-уязвимите в пожарно отношение гори се намират около земеделските земи. Средногодишно не повече от 2,5 % от пожарите в горските територии са възникнали по естествен път от мълнии.
Антропогененният характер на над 90% от пожарите налага категоризирането на горите в близост до селищата, особено в гъсто населените части на страната, като високо рискови. Същото се отнася и за горите около пътищата, промишлените предприятия, туристическите маршрути и центрове и други места с подчертано човешко присъствие и дейност.
В настоящия момент около три четвърти от горите на България са високорискови в пожарно отношение. В условията на глобално затопляне и засушаване е логично да се очаква повишаване на пожарната опасност в горските екосистеми. В тази връзка противопожарните мероприятия в горите и управлението на горските пожари следва да се проектират и осъществяват по подобие на дейностите в страните от Средиземноморието (Гърция, Франция, Испания, Португалия и др.), където цялата или преобладаващата част от територията е определена като силно застрашена от пожари.
Статистиката на ИАГ за възникналите горски пожари в страната през 2011 г. показва на пръв поглед увеличение на броя им в сравнение с 2010 г. През годината са регистрирани 635 бр. горски пожари, при което са засегнати 6 882 хектара горски територии. Площта на върховите пожари е 499 хектара. 2011 година е от годините със средни за горското стопанство щети от пожари.
Характерно за пожарите в горските територии на България за последните 11 години са наблюдаваните 2 пика - пролетен, през месеците февруари, март и до средата на април, и летен, през юли, август и септември. Новото, което прави впечатление и изисква особено задълбочен анализ е, че през 2010 г. и 2011 г. в горските територии на страната се наблюдава нов феномен – голям брой горски пожари в късна есен и дори в зимни условия. Те вече се наблюдават, като трети пик в броя на горските пожари за този период. Този вид пожари не са били характерни в предишни периоди и ако продължат и в бъдеще, могат да предизвикат промени в нагласите и организацията на действията ни за тяхното предотвратяване.
Първата им проява е в края на 2010 г. след приключване на пожароопасния сезон, когато през месец ноември възникват голям брой пожари. И ако до края на месец октомври са регистрирани едва 123 пожара в горските територии на площ 500 хектара, то в периода от 1 до 16 ноември 2010 г възникват още 99 пожара на площ над 6 000 хектара. Средната площ на един пожар през 2010 година е 29,4 хектара, при средна за периода 2001 до 2009 г. – 18 хектара, което се дължи основно на големите ноемврийски пожари. Ако се вземат предвид само данните до края на месец октомври, то средната площ на един пожар за 2010 г. би била едва 4 хектара.
През 2011 година ситуацията се повтаря, като периодът на пожарите се измества още по-късно – през втората половина на ноември и дори до средата на декември. Тогава възникват голям брой пожари в областите София, Монтана, Пазарджик, Кюстендил и др. При регистрирани до края на месец октомври 527 бр. пожари в горските територии на площ 4 430 хектара, само за периода от 1.11. до 31.12.2011 г възникват нови 108 пожара на площ над 2 500 хектара. Средната площ на един пожар през 2011 година намалява значително, в сравнение с 2010 - до 10,8 хектара, и дори в сравнение със средната за периода 2001 до 2009 г. – 18 хектара. Това още веднъж доказва, че организацията за реакция при възникване на горски пожари се е подобрила, което се дължи най-вече на екипите, обслужващи 48–те специализирани автомобила за гасене на горски пожари.
Основните причини за възникване на горски пожари през 2011 година са:
опожаряване на растителност /стърнища и ливади/ - 258 бр. – 41 %;
небрежност - 146 бр. – 23 %;
естествени – 7 бр. – 1 %;
умишлени –31 бр. – 5 %;
неизвестни - 193 бр. – 30 %.
През 2011 г. за първи път пожароопасния сезон се определяше със заповед от Областните управители по предложение на РДГ. Резултатите могат да се определят като положителни, защото по този начин те се ангажираха по-силно със защитата на горите от пожари, а и самите срокове на пожароопасния сезон се съобразяват по-добре със спецификата на всяка област. Отново бе отчетена, като неоценима ролята на 48-те броя специализирани високопроходими автомобила за патрулиране и първоначална атака на горски пожари. Те в значителна степен подобриха възможностите на ДГС и ДЛС за осъществяване на необходимия превантивен контрол, както и за много по-успешни гасителни действия.

2012 година

Към 08.08.2012 г. са възникнали 399 горски пожара в страната, при които са засегнати 2 983,2 хектара горски територии, от които 357,7 хектара от върхов пожар.
Основните причини за възникване на горски пожари за периода от януари до 08 август 2012 година са:
небрежност - 271 бр. – 67,92 %;
естествени – 14 бр. – 3,51 %;
умишлени –33 бр. – 8,27 %;
неизвестни - 81 бр. – 20,30 %.

Силвия Стоядинова със съдействието на отдел „Информационно обслужване и връзки с обществеността”, ИАГ