Градове & области с най-много инвеститори

Институт за пазарна икономика, проучване „Регионални профили: показатели за развитие 2014”, част "Кои области привличат най-значителни инвестиции и защо"?
 

В годините преди началото на световната икономическа криза България успя да се превърне в една от топ дестинациите за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) не само в регионален, но и в световен план. Малко страни могат да се похвалят с приток на преки чуждестранни инвестиции в размер на около 30% от БВП само за една година. Точно това се наблюдава в България през 2007 г., когато страната се нареди на едно от челните места в света по привлечени инвестиции. Основният двигател на чуждите инвестиции до 2008 г. беше бумът в секторите на строителството и недвижимите имоти, който беше придружен от кредитна експанзия и бързо нарастване на вътрешното потребление. Около 30% от всички преки чуждестранни инвестиции бяха привлечени от възможностите в строителния бранш и свързания с него сектор на недвижимите имоти.
Все пак преките чуждестранни инвестиции от 2000 до 2008 г. не се насочваха само към тези два сектора. Бумът на финансовите услуги и в частност на кредитите за фирми и физически лица в годините на ръст на производството и потреблението също привлякоха сериозен дял от близо една пета от всички преки чуждестранни инвестиции през периода 2000–2008 година. Преработващата промишленост получи сходен дял (около 17%) от всички преки чуждестранни инвестиции в разглеждания период на бърз икономически растеж, като сред основните печеливши браншове бяха именно тези, свързани със строителния и потребителския бум като производството на превозни средства и производството на мебели. Търговията и ремонтните дейности също получиха значителен дял от преките чуждестранни инвестиции – около 18% от инвестициите през периода 2000–2008 година.
 

                               Дял от общите ПЧИ през периода 2000–2008 г., %

Източник: НСИ
В същото време се наблюдаваха сериозни разлики в способността на отделните части на страната да привличат преки чуждестранни инвестиции, което допълнително задълбочи разрива между по-развитите и по-богати области, от една страна, и бедните и изоставащи области, от друга. Силната положителна връзка между основния измерител за благосъстояние – БВП на човек, и преките чуждестранни инвестиции с натрупване (на човек от населението) се вижда ясно на базата на данните за двата индикатора към 2011 година. Корелационният коефициент между двата показателя е 0,9 (при максимално допустима стойност 1), който показва висока степен на приближение до пълна линейна зависимост между тези два важни за икономическото развитие показатели. Това означава, че областите, в които се наблюдава значителен приток на чужди инвестиции, са и тези, които имат най-високо благосъстояние и доходи, измерени чрез БВП на човек от населението.
Тази силна връзка между чуждите инвестиции и благосъстоянието на областно ниво не е изненадваща предвид на възможностите за икономическо развитие, заетост и доходи, които чуждите инвестиции носят със себе си. В същото време по-високата степен на развитие на областите е и фактор за привличането на чужди инвестиции поради по-високата покупателна способност на местното население, повечето работещи фирми, на които могат да се предоставят бизнес услуги, предимствата (логистични, инфраструктурни) на изградените бизнес центрове, възможностите за синергия със съществуващи бизнес дейности, по-високото качество на човешкия капитал и по-големия избор на (квалифицирана) работна ръка и т.н. Това означава, че връзката между чуждите инвестиции и БВП е двупосочна. Преките чуждестранни инвестиции са безспорен фактор за икономически растеж, особено за по-слабо развитите икономики като българската, в които вътрешните спестявания са относително ниски, но в същото време при преките чуждестранни инвестиции се набдлюва тенденция да се насочват към по-големи бизнес центрове заради позитивите от вече изградената инфраструктура, по-голямото предлагане на работна ръка и по-големия пазар за бизнес и потребителски стоки и услуги, които тези територии предлагат.
Най-привлекателните дестинации за чужди инвестиции в страната
До 2008 г. сред най-атрактивните области за чужди инвестиции се нареждат именно тези, в които строителният бум е най-силен: София (столица), близките до столицата Софийска област и областите Перник, Варна, Бургас. По този начин чуждите инвестиции са едновременно фактор и следствие от бързия растеж на строителството и недвижимите имоти в предкризисния период. След 2008 г., макар че тези пет области остават сред предпочитаните дестинации за чужди капитали, сред най-атрактивните за чуждестранните инвеститори области се нареждат индустриални центрове като Габрово, Стара Загора и Пловдив. Принос за това вероятно има и бързият растеж на износа в периода на възстановяване на икономиката от кризата, като се има предвид, че значителна част от износа на България се състои от индустриалните продукти.
Разпределението на размера на преките чуждестранни инвестиции (с натрупване) в страната показва, че столицата остава безспорен лидер както в периода на бърз растеж, така и при последвалата криза и възстановяване. София (столица) запазва водещата си позиция към края на 2012 г., макар и спрямо 2008 г. да отчита дезинвестиции, т.е. нетен отлив на чужди инвестиции. Към края на 2008 г. София (столица) е привлякла преки чуждестранни инвестиции в размер на близо 11,7 млрд. евро, или 9383 евро на човек от населението. Само за сравнение, втората най-атрактивна за чужди инвестиции област към края на 2008 г., област Варна, е с около три пъти по-малко привлечени инвестиции на човек от средногодишното население – 3396 евро. Огромната разлика между столицата и останалите области съответно изтласква нагоре и средната стойност на привлечените чужди инвестиции в страната, съотнесени към населението, до 2444 евро/човек към края на 2008 г. По този начин само три области могат да се похвалят с инвестиции над средните за страната: столицата, Варна и Софийска област.
Пропастта между областите по отношение на привлечените от тях преки чуждестранни инвестиции се илюстрира и от разликата между лидера София (столица) и най-слабо представящата се област по отношение на тези инвестиции към края на 2008 г. – област Кюстендил. Тази разлика достига 70 пъти в полза на столицата, като към 2008 г. Кюстендил успява да привлече едва 135 евро преки чуждестранни инвестиции на човек от местното население (с натрупване).
В периода на кризата и трудното възстановяване от нея разликите между София (столица) и другите водещи дестинации за чужди инвестиции намалява, но контрастите между най-привлекателните и най-малко атрактивните за чуждестранните инвеститори области остават. Свиващата се разлика между столицата, която остава безспорен лидер и към края на 2012 г., и другите най-атрактивни за преки чуждестранни инвестиции територии – Софийска област и Бургас, се дължи както на нетния отлив на чужди инвестиции от град София, така и на рязкото увеличение на инвестициите в другите две области. Спрямо 2008 г., към края на 2012 г. Бургас успява да утрои размера на привлечените инвестиции с натрупване: от 667 млн. евро до малко над 2 млрд. евро благодарение най-вече на инвестициите в „Лукойл Нефтохим”. Софийска област, от своя страна, успява да отчете двойно увеличение на преките чуждестранни инвестиции през този период – от 663 млн. евро към края на 2008 г. до 1,323 млрд. евро към края на 2012 г., което вероятно се дължи на близостта до столицата, повечето възможности за придобиване на подходящи терени и относително по-ниските им цени в сравнение с град София.
Област Варна, която до началото на кризата се нарежда като втората най-привлекателна за чужди инвестиции дестинация след столицата, в периода 2009-2012 г. също отчита дезинвестиции, т.е. нетен отлив на чужд капитал. По този начин към края на 2012 г. област Варна вече се смъква до четвърта позиция като най-привлекателна за чужди инвестиции област (според кумулативните инвестиции на човек от местното население), като е изместена от Софийска област и област Бургас.

Преки чуждестранни инвестиции с натрупване към края на 2012 г., евро на човек

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Най-привлекателните дестинации за инвестиции в дълготрайни материални активи
Наблюдава се силна положителна връзка между преките чуждестранни инвестиции с натрупване и дългосрочната средна стойност на инвестициите в дълготрайни материални активи (ДМА). Тази връзка се основава на това, че значителна част от преките чуждестранни инвестиции е насочена към нефинансовия сектор, и то именно към придобиването на ДМА. Все пак трябва да се има предвид, че разходите за придобиване на дълготрайни материални активи включват и капиталовите инвестиции на органите на държавна власт и управление (органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, органи на местното самоуправление, автономни държавни институции), както и инвестициите в ДМА на дружества с местен капитал.
Прави впечатление, че областите с най-висок среден размер на разходите за дълготрайни материални активи през периода 2000-2012 г. са и тези, които се характеризират с най-висок кумулативен приток на преки чужди инвестиции, макар и с леки вариации в позициите. Освен това по отношение на инвестициите в ДМА разликите между областите не са така фрапантни, въпреки че остават значителни. Отново лидер е столицата със средногодишен размер на инвестициите в ДМА от 5667 лева на човек от населението за периода 2000-2012 г. На последно място се нарежда област Кърджали с 510 лева средно за периода, т.е. разликата между областта на първо място и тази на последно е около десет пъти.
След столицата по среден размер на разходите за ДМА за 2000-2012 г. се нареждат областите Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив и Софийска област.
Още от анализа може да се види тук.