Градско земеделие ... във Виена + тайните на гората

Кармелита Денева, Ива Стойкова, специални пратеници на EconomyNews.bg във Виена*

Отдел 49 на Община Виена управлява териториите около изворите, от които градът се снабдява с вода, горите, парковете, земеделските земи вътре и извън градската част. Отделът се грижи и за зелените площи в новите квартали. Към него има и изследователски институт, чиято основна задача е биоземеделието. Отделът провежда и много разяснителни и образователни кампании. Една от най-важните е т.нар. горска педагогика, която обхваща 25 хиляди деца. Как работи този отдел с толкова отговорни задачи разказа в специално интервю за EconomyNews.bg директорът на Горското стопанство Андреас Янусковеч.

Г-н Янусковеч, къде са водоизточниците на Виена и как се управляват те?

Андреас Янусковеч: Винаги е по-добре, когато има визуализация.

Червената линия е границата между провинциите Щирия и Долна Австрия. Всички площи, оцветени в зелено, принадлежат на Община Виена и се стопанисват от нас. Вероятно ви прави впечатление, че Общината притежава и се грижи за земи не само в града, но и в други федерални провинции. Причината е, че много отдавна Община Виена е хванала водата, намираща се в другите две провинции, за да осигури водоснабдяването на града. Политическото управление на Общината мъдро е решило там, където са изворите, да се купят и прилежащите им терени, включително горите. Това гарантира безопасността и защитата на водите. Другият път е бил да се сключат договори със собствениците на терените при изворите, но това е бил по-несигурният вариант. Много от моите служители работят именно на тези терени – в горското стопанство и пасищата, с основна задача да се запази чистотата на изворите. Има специални изисквания за този начин на стопанисване. Нашата цел не е икономическата изгода, а максимална защита на водоизточниците и пътя на водата до потребителите. Затова мога да говоря безкрайно, защото самият аз бях лесничей и работих в горското стопанство точно в тази област. Само един пример ще ви дам – могат да бъдат спечелени много пари, ако се изсече цяла част от гората, но в районите на изворите има забрана за сеч. Забраната за оголване на тези райони е поради факта, че там почвата е карстова и може да се предизвика свличане и ерозия. Ние се грижим за този слой от почвата, който се държи от корените на дърветата и същевременно е филтър и резервоар за вода. Това е най-решаващият момент при стопанисването. Разбира се, ние извършваме и санитарна сеч. В противен случай гората ще се срути – цели хектари земя ще пропаднат, и това важи за цяла Централна Европа, включително и за България. Много важно е, че ние работим с естествени методи, избягвайки всячески да се упражнява натиск върху почвата. При нормална сеч в горите се влиза с трактори, машини, докато при нас събарянето на едно дърво се прави с въже, за да запазим земята от резки влияния. Това са само два примера за по-особените изисквания за стопанисване на горите.

Факти: 33 хиляди хектара е собствеността на Община Виена около водоизточниците, като само във Виена тези територии са 8500 ха, което представлява 25% от площта на града. В западната част на града е Виенската гора. Паркът Lainzer Tiergarten е част от Натура 2000 - на 2450 ха живеят диви животни (например глигани, муфлони, разнообразие от птици), има и множество малки зоокътове, плюс дворец на императрица Сиси.

Паркът Wienerberg е малко повече от 100 ха и годишно се посещава от 1,2 млн. души, плюс 400 хил. кучета, които също се разхождат със стопаните си.  

Националният парк Donaou-Auen (Lobau) някога е бил място за имперски лов. Разположен е на 9 300 хектара (3000 ха от тях са виенска територия) и достига до словашката столица Братислава.

МА 49 отговаря за още 9 зони за отдих.

Най-голямата част от Виенската гора е биосферен парк.

Г-н Янусковеч, разкажете повече за биосферния парк?

Андреас Янусковеч: От няколко години в сътрудничество с провинция Долна Австрия осъществяваме съвместен проект – биосферен парк във Виенската гора. В света съществуват около 600 такива паркове, които се реализират по проект на Юнеско, но се финансират от ЕС (до 80% може да бъде европейското финансиране в рамките на такъв проект плюс съфинансиране от държавите). Биосферният парк във Виенската гора е оформен като ООД, в което аз съм член на Надзорния съвет. Както и при националните паркове, в биосферните има строга защита на природата, но разликата, че биосферните паркове обхващат и селища. При националните паркове 70% от площта се смята за ядро и там не може да живее никой, докато при биосферните – този дял е само 3%. Друга съществена разлика е, че при националните паркове има един крупен собственик, а при биосферните собствениците са много. Дребните собственици в биосферните паркове получават субсидии, за да живеят по природосъобразен начин. Някои получават обезщетения за загубената печалба – например от дърветата, които са можели да отсекат. Има три категории площи в рамките на такъв парк.

Тъмно зелено: Ядро, там не се извършва дейност и се дава обезщетение за изгубена печалба.

Жълто: Пасища, ливади, които се стопанисват по определени правила.

Светлозелено: Нормални площи, може да има железници, земеделие и да се води обикновен живот.

Територията на парка е 115 хил. ха, която обхваща 51 общини и 7 района на град Виена.

Идеята за биосферните паркове е отдавна, но от 15 години те се управляват по определени правила. Любопитен пример е територията между Хамбург и Берлин, където след обединението на Германия се създават множество биосферни паркове и са усвоени много европейски средства.  

Кои са най-големите предизвикателства пред Вас?

Виена е най-бързо растящият немскоговорящ град, който всяка година се увеличава с 25 хиляди души. От друга страна, във Виена се влиза през национален парк. В началото на парка Lobau се изгражда сателитното градче Aspern, като до момента там са изградени 20 хиляди жилища. Всички тези хора имат нужда да се разхождат и да се радват на места за отдих, ние трябва да ги осигурим и същевременно да пазим природата.  

Всъщност, акцентите в нашата работа са три – опазване на природата, отдих – паркът миналата година е бил посетен от 800 хил. души, и най-важната – въздействието за благоденствието на населението. Ако я няма Виенската гора, вятърът ще идва с по-голяма сила и ще има по-неблагоприятно влияние. Проучвания показват, че температурата може да се регулира с до 3 градуса в градове с планини и гори.  Това от своя страна води до по-малко използване на климатици и по-ниско потребление на електроенергия. Темата за вътрешния климат на един град придобива все по-голямо световно значение. Ако даден град е разположен в котловина, без да има приток на въздух или планини около него, той не е с добро разположение. Такъв пример е Чикаго.    

Виена развива и градско земеделие. Разкажете ни повече за това.

Ние сме едно от най-големите земеделски стопанства в Австрия с 2400 ха земеделска земя, от които 1000 ха са вътре в града. В градските части се развива екологично земеделие, а в останалите 1400 ха – конвенционално земеделие. Отглежда се боб, пшеница, моркови, овес, картофи. Виена има и собствени лозя и винарна Кобенцл, за които също отговаряме. В 1000-те ха от десет години се отглежда еко продукция. Те са разположени в източните 21-ри и 22-ри район на Виена, плюс 11-ти район Simmering, който е по-близо до аерогарата. В парка Lobau също. Еко продукцията включва – картофи, моркови, житни култури, билки, подправки. Биоземеделието се развива с модерни машини, но голямата разлика е, че няма химически вещества при отглеждането на продукцията.

Общината възнамерява ли да купува нови земеделски земи?

Селскостопанските площи за нас са и средство за бъдещо развитие на града. Не планираме да купуваме селскостопански площи, за да разширим нашето земеделие, а купуваме, за да имаме разменни обекти. Градът се разраства и община в даден момент може да има нужда да размени подобни парцели. Тази стратегическа част от нашата работа е свързана с много планиране и прогнозиране къде и какво се очаква да се случи.

В какви са сфери са поръчките, които поема изследователският институт, който също е част от отдел 49?

Правят се изследвания на почвата от гледна точка на земеделието. Това е важно при проекти като Interregio. В момента има такъв проект със Словения и Словакия, който цели да разбере как трябва да се промени почвата, когато се преминава към еко отглеждане на лозя. Знаете, че при еко продуктите има сертифициране. Това означава, че за да се сертифицира едно стопанство, то трябва да отговаря на определени критерии, зададени научно. Нужно е да се мисли дългосрочно, защото преминаването от конвенционално към еко земеделие отнема три години.  

Какъв е бюджетът на отдела и колко души работят в него?

Нашите служители, не само във Виена, а във всичките ни филиали, наброяват 500 души. От тях 420 души са назначени директно в отдела, а останалите са част от дружествата, за които вече стана дума и чрез които се управляват парковете. 80 души са заетите в земеделското направление на отдела. Земеделските предприятия към МА 49 имат повече свободи, като например да си връщат ДДС. Бюджетът ни е 40 млн. евро годишно, като със собствените си приходи успяваме да покрием около 70% от всичките си разходи. Това е така, защото разходите например около водоизточниците са повече. Когато преди 15 години аз поех поста, успявахме да покрием около 55% от разходите. 5,5 млн. евро са приходите от земеделие. Най-същественото обаче е, че имаме задачи, които надхвърлят икономическите цели на обикновено стопанско предприятие. При нас основното не е печалбата, а социалният и екологичният аспект.

** Със съдействието на Бюро за връзки с община Виена Compress София