Грохналият комбинат си тръгва завинаги

Стоманодобивния завод Кремиковци, един от символите на индустрията от 70-те години вероятно ще затвори врати в близките дни. Задълженията на компанията към кредиторите /200 на брой/ се изчисляват на 2 млрд лева по данни на МИЕ. По-голямата част от тях са натрупани преди обявяването на процедурата по несъстоятелност на фирмата и включват както задължения към бюджета, дългове към фирми-контрагенти, така и неизплатените заплати на работниците от месеци. Експерти твърдят, че дълговете на Кремиковци са доста внушителни и едва ли вече ще се намери частен инвеститор или държавата ще се е реши за поеме управлението на компанията отново.
Към това се привабя и оценката на специалисти, че вътрешните възможности на Кремиковци да се самооздрави са изчерпани окончателно.
Изглежда два са вариантите пред грохналия гигант: приемане на одобрен и финансово обезпечен оздравителен план /края на май/ или ликвидация.
Индийски, украйнски и български предприемачи се опитваха да управляват компанията. Украйнската Смарт води преговори почти пет месеца, но се оттегли и се смята, че една от причините затова е, че цената на тон готова продукция на Кремиковци от 730 евро през 2008 стигна 300 евро, което е под себестойността на произвежданото.
Последнат надежда на комбината за инвеститориски интерес бе съсредоточен в бразилската компания CSN. Тя обаче не планира да закупи българското металургично предприятие, заяви индиректно главният финансов директор на компанията Отавио Ласано, цитиран от Bloomberg вчера. Най-вероятно засега няма да придобиваме нищо по света, допълни той. Въпреки че третата по големина бразилска стоманена компания е увеличила печалбата си за последното тримесечие на 2008 осем пъти . Причината обаче е продажбата на мина за желязна руда. Вероятно последния пирон в ковчега на Кремиковци ще забие пазарът на стомана, който се срина с 36% заради рязко свитото глобално търсене.
Ако подаването на газ към пещите спре в близките дни каквото е настояването на ДКЕВР то както признава икономическият министър Петър Димитров „Пътят на предприятието оттук нататък ще бъде като на всяко предприятие, което минава по схемата на несъстоятелността. Кремиковци е особено ценно за България като един завършен цикъл за преработка от рудата до готови изделия, но ако се загубят част от мощностите, цикълът няма да бъде пълен.”
Трябва да се има предвид, че комбинатът притежава производства, които ще продължат да работят, но коксохимическо и доменното най-вероятно ще спрат завинаги.