Гръцката стачна култура

Велин Пеев, ИПИ
Почти от самото начало на граничната блокада от гръцките фермери в общественото пространство се подхвърлят всякакви груби изчисления за загубите на българските фирми.
В крайна сметка български фирми подадоха искове за общо 2,5 млн. лв. обезщетения (сума, която българското правителство харчи за по-малко от един астрономически час). Доколко са безупречни методите на счетоводството и анализа на разходи и ползи, които са довели до тази цифра, подлежи на въпрос, но дори да е двойно по-голяма, това по мое мнение няма да стресне правителството на Гърция, нито ще я накара да направи нещо, за да премахне блокадата в най-скоро време. Защо?
Защото Гърция има много по-сериозни финансови проблеми от изплащането на тези 1,3 млн. евро. Исканията на гръцките фермери за допълнителни субсидии са в размер на стотици милиони евро, които гръцката държава в момента не може да си позволи да плати, при положение, че затънала в дефицити, заради което предизвиква една мини политическа и икономическа криза в Европа.
Исковете за обезщетения на българския бизнес няма да успеят да стреснат гръцката държава не само заради размера си, но и заради това, че не е сигурно дали въобще ще се стигне до решение те да бъдат изплатени, а дори и да се стигне, не е ясно кога. Политиците винаги решават най-належащите проблеми, и отлагат възможно най-много тези, които могат. Затова и заплахата от някакви смешни по гръцките бюджетни стандарти 1,3 млн. евро, които ще трябва да се изплатят в неизвестното бъдеще, не са достатъчно голям стимул на Гърция да направи нещо, за да махне блокадата на границата.
Вероятно това е причината гръцкият посланик да бъде уклончива в отговорите на въпроси на  земеделския министър на България и местните медии относно действията на гръцкото правителство.
Блокадата все някога ще се вдигне. По-притеснителни обаче са други факти: явно в Гърция е масово разпространено убеждението, че всяка социална група може да изнудва държавата: само за последния месец активни в тази дейност бяха фермери, държавни служители, митничари, пристанищни работници и много други. Ясно е - пари за всички няма. Особено сега, на Гърция ще се наложи значително да ореже държавните разходи, ако иска да запази макроикономическа стабилност.
Гръцката стачна култура ме води до заключението, че хората ще се противопоставят още по-яростно на подобни планове, и в крайна сметка не е изключено политиците да се поддадат на масовия натиск. Това, което може да се случи на макрониво, е особено притеснително. И засяга много остро България. Един стабилен и богат съсед е много по-полезен от такъв, който се тресе от кризи и деградира икономически.