Гръцки удар върху България и Румъния?

Очаква се гръцката дългова криза да подкопае и без това стопяващите се инвестиционни потоци в нововъзникващите икономики от Югоизточна Европа, увеличавайки бариерите пред възстановяването в един от най-уязвимите региони на континента, пише в пореден анализ Reuters.
В Централна и Източна Европа гръцката дейност по отпускане на кредити е концентрирана предимно в Румъния и България, които се борят да се възстановят от резките икономически свивания и са най-уязвими на всяко ограничаване на финансирането, докато гръцките банки укрепват собствените си финанси.
След падането на комунизма през 1989 година Гърция е голям инвеститор в региона и е вторият по големина в Сърбия. Досега гръцките проблеми оказваха само ограничено въздействие върху съседните държави и не е ясно колко голямо препятствие може да се окаже то.
Миналата седмица обаче Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предупреди за възможни удари върху банковите системи и икономиките. Анализатори също изразиха опасенията си.
Не се очаква и гръцките компании да инвестират много в обичайните си целеви области, докато асимилират строгите правителствени мерки за икономии в родната страна, като в същото време само близостта до една държава, превърнала се в най-новата проблемна точка на радара на инвеститорите, може да се окаже проблем.
"Според мен всъщност опасността е много реална", коментира Нил Шиъринг от Capital Ecnomics."Може да няма мащабни изтегляния от Румъния и България, но няма да има увеличение на потоците", допълва специалистът.
Растежът на банковите кредити с 50 процента плюс един допринесе за удвояването на обема на румънската икономика в периода от 2004 до 2008 година, като подобна тенденция даде силен тласък и в България, но темпото на нарастване се понижи до нула и в двете държави и не се очаква да се възстанови скоро.
Затънали в рецесия, те се нуждаят от чуждестранни инвестиции, за да започнат да се възстановяват. След поредица от понижавания на кредитния рейтинг на Гърция обаче банките вероятно няма да разширят кредитната си дейност в чужбина тази година.
Четири от 10-те водещи банки в България са гръцки, а в Сърбия те са три. В Румъния две от водещите банки са гръцки и на тях се падат 15 процента от банковите активи. За България този показател е 30 процента и управителят на нейната централна банка се опита да разсее опасенията на правителството за евентуално пресушаване на ликвидността.
В Сърбия гръцките банки контролират над 15 процента от активите и въпреки че според централната банка затрудненията на Атина не са проблем, източници от банковите среди твърдят, че високопоставени представители на държавата следят внимателно гръцките ипотечни банки.
Друг проблем са чуждестранните инвестиции като цяло. През 2009 година в Румъния те намаляха наполовина до 4,9 милиарда евро спрямо 9,5 милиарда евро за предходната година. Гърция се нареди на шесто място по преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в края на 2008 година с дял от 6,5 на сто.
Гръцките инвестиции в България също се понижиха силно миналата година до едва 28,5 милиона евро или около 2 процента от ПЧИ спрямо 7 на сто или 400 милиона евро за 2008 година.
"Очевидно е, че повечето централноевропейски държави са изложени по-малко на гръцките проблеми, тъй като въздействието е само непряко", коментира Мирослав Плойхар, анализатор от JP Morgan.