Гръцкият 26% данък удря земеделието ни

Автор:inteliagro.bg
Българските селско стопанство и хранителна промишленост се изправят пред поредното голяма предизвикателство. Този път рисковете изглеждат значително по-мащабни от наложеното за някои продукти руско ембарго, а източникът им е страна-членка на ЕС. На 21 март гръцкият парламент прие закон за изменение и допълнение на Кодекса за подоходно облагане в страната. Част от текстовете му въвеждат значителни ограничения пред гръцките компании относно сделките им с партньори от страни с преференциален данъчен режим. Под това определение попадат обаче не само популярни „данъчни убежища“, но и три страни от ЕС – България, Ирландия и Кипър.
Според гласуваният нормативен акт, гръцките компании няма да могат да приспадат при формирането на финансовия резултат за данъчни цели разходите си по сделки с физически или юридически лица, които попадат в някои от следните категории:
- данъчно задължено лице от страна, с която няма спогодба за данъчно сътрудничество;
- данъчно задължено лице от страна, където действа преференциален данъчен режим - данъчната ставка е по-малка от половината от действащата в Гърция (26%);
- практически свързана компания, когато, в момента на осъществяване или фактуриране, транзакциите не отговарят на всички условия на местното законодателство;
- няма необходимата структура или възможности да осъществява дейността, за която е издадена фактурата.
Последните две ограничения могат да се отнесат и към сделки между местни лица. Това от своя страна би довело до хаос и още по-значителни последици за бизнеса в самата Гърция.
За да използват тези разходи за данъчни цели, то компаниите трябва да заплатят 26% от стойността на сделката, да докажат, че транзакциите отговарят на всички законови изисквания, както и че контрагентите им са в състояние да извършат заплатената дейност. Ако данъкоплатецът докаже в срок от три месеца, че транзакцията е „обичайна и по пазарни цени“, то правителството възстановява задържания данък. От приетите текстове не става ясно, дали връщането му трябва да се случи в тримесечния срок и ако не, то в какъв друг.
Какви ще са последствията от решението на гръцкия парламент?
От гледна точка на България, приетите текстове представляват сериозен повод за притеснение. Гръцкият пазар е пети по обем за българския износ, след тези на Германия, Турция, Италия и Румъния. По данни на НСИ, през 2014 г. Гърция е внесла стоки и услуги от България за близо 2,9 млрд. лв., което представлява близо 7% от целия български износ. Приложението на 26-процентния данък, макар и да не се плаща пряко от българските физически и юридически лица, източници на стоки и услуги за гръцки дружества, косвено ще засегне тяхната конкурентоспособност. При наличие на алтернативи (дори при по-лоши условия), гръцките контрагенти е твърде вероятно да предпочетат да си спестят административните пречки и запазят ликвиден ресурс, избирайки партньори от страни, непопадащи в обхвата на ограниченията.
Близо 930 млн. лв. е стойността на износа от България за Гърция на продукция на селското стопанство и свързаните с него отрасли на хранително-вкусовата промишленост през изминалата година. За сравнение, за 2013 г., преди налагането на ограничения за внос в Руската федерация на някои селскостопански продукти, българският износ в същата група за този пазар е бил около 105 млн. лв. Най-засегнати ще бъдат производителите и търговците на зърнени култури, чиито дял в общия износ за южната ни съседка е 6,7% или 194 млн. лв., от които близо 123 млн. са по доставки на пшеница, 47 млн. – на царевица, а малко над 12 млн. – на ечемик. За близо 91 млн. лв. (3,1% от износа за Гърция) е доставеното слънчогледово масло, а за 78 млн. лв. (2,7%) – тютюнът. Данъкът представлява потенциален риск и за два от отраслите, които често се посочват като проблематични - Гърция е внесла през 2014 г. българско месо за над 75 млн. лв. (основно птиче, но също и свинско и агнешко), както и сирене за 66 млн. лв.
Гърция е важен пазар за готовите храни за животни, където за една година са реализирани сделки за 52 млн. лв. С милион по-малко пък е бил износът на зърнени храни, а с два - на безалкохолни и алкохолни напитки. Макар и по-назад в листата, внимание предизвикват също доставките на птичи яйца за 23 млн. лв. и пчелен мед за 11 млн. лв.
Предвид географската и културна близост, износът ни за Гърция (не само сред селскостопанската продукция и храните) има разнообразна структура, а това подчертава значителния обхват на последиците от предприетата данъчна мярка.
Макар и насочено към държави с преференциален данъчен режим и такива без споразумение за данъчно сътрудничество, ако бъдат приложени в този си вид, законодателните изменения ще създадат сериозни затруднения и правна несигурност за самата гръцка икономика. В свой доклад PwC посочва, че новите изисквания биха представлявали сериозно предизвикателство пред оперативната дейност на местните компании и биха завишили осезаемо цената за правене на бизнес. Според консултантската компания, допълнителният данък, макар и възстановим, ще отнеме ликвиден ресурс от компаниите, което ще възпрепятства не само инвестициите, но и ежедневните им операции и в крайна сметка ще окаже натиск върху опитите за възстановяване на растежа.
Възможна ли е тази мярка в правния мир?
Оставяйки настрана редицата практически неясноти, приетите текстове са в разрез с основните принципи на Европейския съюз за свободно движение и установяване на хора, стоки и капитали. Предположение за това прави дори специализираната експертна комисия към парламента в Атина. Ограничението практически дискриминира икономическите единици от страни, които успяват да поддържат високо конкурентни данъчни режими. Въведеният данък означава, че поведението на търговските партньори по презумпция се възприема като действие по укриване на данъци, а едва след това те трябва да доказват обратното. Доколкото борбата срещу данъчните убежища се превръща в приоритетна европейска политика, някои страни-членки също имат подобни законодателни механизми. Те обаче се отнасят до строго специфични сделки и компании, както и се различават значително по принципа си на действие.
Ограниченията влизат в противоречие и с двустранната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. В частта ѝ, засягаща печалбите от стопанска дейност е записано, че „при определянето на печалбите от място на стопанска дейност, се допуска приспадане на разходите извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място“.
Възможните последици изискват сериозен анализ и активна позиция на всички заинтересовани в България страни. Изпратеното писмо от финансовия министър до европейския комисар по икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз Пиер Московиси, както и позицията на някои големи работодателски организации са стъпки в правилната посока, но те трябва да бъдат продължени. Не бива да се счита като свършен факт, че бюрократичната европейска машина бързо ще „поправи“ правния дефект. Собствените ни примери от последните години показват, че понякога отнема месеци на Брюксел да окаже необходимия натиск за преразглеждане на спорни законодателни инициативи.
Бъдещото развитие на казуса зависи от приемането на съпътстваща регламентация към промените в гръцкия данъчен кодекс и критериите, по които ще се установява законосъобразността на една транзакция. Докато се чака реакцията на Брюксел българската страна не бива да стои със скръстени ръце. Необходимо е държавните институции и бизнеса да представят пред гръцката страна всички свои съображения и оценки за потенциалните ефекти. Нужен е активен и разумен диалог, за да може тази мярка да бъде преосмислена, омекотена или премахната. Най-малкото на първо време да не се прилага при търговията със стоки, а евентуално само за услуги.