Гърция иска спешно емитиране на облигации

Министърът на финансите на Гърция Евангелов Венизелос предложи на икономическото ръководство на ЕС да започне незабавно с емитирането на облигации на еврозоната и да увеличи възможностите на европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), пише в сряда атинският бизнес в. Нафтемпорики, цитирани то РИА Новости и profit.bg.
Венизелос обсъди на конференция предстоящото преструктуриране на част от гръцкия дълг. Негови събеседници бяха председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, еврокомисарят по финансовата политика Оли Рен, управляващият EFSF Клаус Реглинг, както и управляващият директор на IIF Чарлс Далър.
„Министърът използва като основен аргумент изострянето на кризата с атаката към Италия и Испания (повишаването на доходността по държавния дълг на тези страни, според европейските власти е спекулативно - бел. РИА Новости), което, както заяви той, изисква решителна позиция и достоен отговор от мерки".
Според Венизелос, начинът за набавяне на капитал за EFSF чрез собствени облигации до задействането през 2014 г. на постоянния механизъм за подкрепа (ESM) е „конкретен и постижим".
Гърция готви обмяна на част от дълга си и води разговори с най-големите частни държатели на национални облигации в съответствие с решенията от юлската извънредна среща в ЕС, на която бе решена добавката от нови 109 млрд. евро кредити и гаранции към 110 милиардния помощен пакет за Атина. Но решеното в ЕС бе подложено скоро на съмнения и заедно с понижения кредитен рейтинг на САЩ от международната рейтингова агенция S&P паниката се пренесе на пазара. От понеделник ЕЦБ интервенира, като изкупува от пазара дългови ценни книжа на Италия и Испания, за да парира опасно нарасналата им доходност.
Емитирането на единни облигации от 17-те страни от еврозоната отговаря на интереса на периферните държави и по-конкретно на онези от тях, които вече прибегнаха до кредитна подкрепа от ЕС и МВФ (Гърция, Ирландия и Португалия). Но за най-големите страни във валутния съюз, като Германия и Франция, това може да означава поскъпване на заемното финансиране и де факто до гарантиране на дълга на по-малко надеждните партньори. Германия упорито се бори срещу подобно решение на проблема.
Очаква се Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) да заработи до месеци. Фондът получи зелена светлина не само да изпълнява приетите решения от политическите лидери за подкрепа на редица страни от еврозоната, но и за прилагане на някои активни мерки, включая интервенция на пазара на суверенен дълг. Планираният ресурс в EFSF от 400 млрд. евро ще е достатъчен за подкрепа на сравнително неголеми страни, като Гърция, но не е адекватен за „спасяването" на Италия - третата по значение на световния дългов пазар.
Ако европейските лидери не се споразумеят за заделяне на допълнителен реурс във фонда, то единственият способ за стабилизиране на дълговата криза в най-големите държави от еврозоната ще останат действията на ЕЦБ. В широките възможности на ЕЦБ се включва повторението на практиката за „количествени улеснения" на ФЕД, който придоби в последните няколко години държавни облигации за повече от 2 трлн. долара, като част от мерките по стимулиране на икономиката.