Гърция:Законът за реформите приет от парламента

Гръцкият парламент прие закона за реформи, които бяха съгласувани като предварителни условия за начало на преговори между Гърция и другите страни от еврозоната за третата кредитна програма за страната.

Тя ще бъде с обем от 80-90 млрд. евро, като правителствата на страните от еврозоната ще предоставят между 40 и 50 млрд. от тази помощ, а останалата част ще дойде от МВФ и финансовите пазари. Както съобщават световните агенции, "за" са гласували 229 от депутатите в 300-местния парламент на Гърция. Шестима са се въздържали, а "против" са били 64 депутати. В документа се фиксират изменения в данъчното законодателство, социалното подпомагане и застраховането, както и ограничаване на практиката на ранно пенсиониране.

Общо 32 депутати от управляващата лява партия Сириза на Алексис Ципрас са гласували "против", докато 6 са гласували "въздържали се". Сред гласувалите "против" са бившият финансов министър Янис Варуфакис, първият зам. министър на финансите в оставка Надя Валавани, министърът на енергетиката Панайотис Лафазанис, първият зам. министър на здравеопазването Димитрис Стратулис и първият зам. министър на отбраната Костас Исихос.

Дебатите и гласуването се проведоха в напрегната обстановка, след като по-рано пред парламента имаше сблъсъци между полицията и противници на исканите от кредиторите ограничения, въоръжени с коктейли молотов. Няколко десетки младежи с каски и маскирани започнаха да хвърлят бутилки със запалителна течност. Това стана след края на манифестация, събрала на площада 12 000 души, протестиращи срещу споразумението с трудни условия, което бе подписано между Гърция и нейните кредитори. При сблъсъците в Атина са пострадали четирима гръцки полицаи и двама френски фотографи. Протестиращите запалиха микробус на гръцка телевизия, изпочупиха околните банкомати и разбиха витрините на няколко магазини. Полицията бе принудена да използва сълзотворен газ.

Страните членки на еврозоната, които по-късно днес ще проведат телефонна конференция, изискват от Гърция да ратифицира първите мерки, преди да бъде приведен в действия новия спасителен план за страната. Ципрас не скри, че "не вярва в тези мерки, които няма да се отразят добре на гръцката икономика". Той обаче увери от трибуната на парламента, че единствените перспективи са били хаотичен фалит или временно изключване от еврозоната. Текстът трябва да бъде ратифициран от Германия в петък и от Финландия - двете страни с най-твърда линия спрямо Гърция. 

Законът, който бе гласуван от парламента съдържа три раздела. Раздел Б касаел мерките в сферата на данъчното облагане, а раздел В регулирал законодателството в сферата на социалните грижи и осигуровки и практиката на предсрочно излизане в пенсия.
Ключовата част от фискалния раздел на законопроекта е увеличаване на коефициентите на ДДС и въвеждането на три ставки 6, 13 и 23%, както и увеличаване на извънредния данък солидарност, при който се облагат по-богатите слоеве от населението в полза на по-бедните. Изменя се данъчното облагане и за фермерите. Законопроектът предвижда постепенно отпадане особените отстъпки за ДДС на островите, посещавани от туристи в Егейско море, запазване на специалния режим само за отдалечените острови до края на 2016 г., когато той напълно ще бъде отменен. В замяна на това се предвиждат помощи за островитяните с ниски доходи.
Що се касае до облагането с данъци на доходите на физическите лица, фермерите и предприятията, проектът предвижда повишаване на налога солидарност от 1 януари 2015 г., тоест със задна с нови ставки от 0,7 процента до 8 процента в зависимост от сумата на годишния доход на семействата. Проектът предвижда увеличаване от 10 на 13% на данъка лукс, налаган на собствениците на скъпи коли, басейни, самолет и яхти с дължина над 5 метра. Данъците върху доходите на фермерите ще се увеличат от 13% на 26%.
Данъците на компаниите се увеличават от 26 на 28%, като бизнесмените ще трябва да плащащ този данък 100% авансово.