Да бъде или не фермер в България

В. „Янтра ДНЕС” разказва за млад инженер и успял бизнесмен, които са се върнали на село.
Николай Денев е на 27 години, инженер по образование, баща на 6-месечен син, избрал да се занимава със земеделие. Преди 3 г. се прибрал като млад вишист от Русе. Пет-шест месеца безуспешно си търсил работа, не намерил и се обърнал към наследството на семейството. Започнах със 150 дка от баща ми и дядо ми. Сеехме пшеница и слънчоглед в Момин сбор. Преди години от тези земи изхранвахме кравите, които гледахме. Махнахме животните, но нивите останаха. Тогава разбрах за мярка 112 за младите фермери. Бизнес планът не е кой знае колко сложен, помогнаха ми от Службата по съвети в земеделието. Одобриха ме и започнах, разказва за началото на фермерството си Николай Денев. За три години стопанството му вече е 1300 дка, което е многократно повече от условията, поставени по програмата за младите фермери. Трябваше да увелича обработваемите земи със 700 дка за 5 г. но оказва се, се справям по-добре от очакваното, с основание се хвали младият зърнопроизводител. Купил техниката – стари трактори и комбайни, но оре, сее и жъне с тях. Сам си ги ремонтира.
На нивите Николай с помощта на баща си отглеждат пшеница, ечемик, слънчоглед, ръж, овес, царевица и дори 5 дка с картофи. След като ожъне зърното, младият фермер тогава да търси пазари. Не е проблем със съхранението, защото си построил хамбар. На двете мелници около Момин сбор продава хлебното зърно от 50-те дка с пшеница. Осигурил си е пазар и за зърното от 30-те дка с ръж. Софийска фирма му предложила наскоро 35 ст./кг пшеница още на зелено. Цената е добра, но не мога да им издам фактура по ДДС, така че офертата отпадна, дано и след жътвата цената на изкупвачите да е добра, разказва Николай. Надява се цената да не падне под 300 лева на тон. По мярка 112 Николай Денев получил 25 000 лв., които му покрили малка част от старта на стопанството. С тези пари платих в началото рентите на хората, чиято земя започнах да обработвам, купих си две машини, 10 тона тор и те свършиха. Кредити тегли всяка година. Заложил съм трактори за 30 000 лв. като обезпечение за банков заем за 10 000 лв. Успявам да ги връщам, но и банките не ми отпускат по-големи суми, разказва за финансовите си неволи младият фермер. Започнал с техника на баща си и дядо си за 20 000 лв., сега вече има машини за 60 000 лв.
Петър Петров се захванал с краварство паралелно със залите с ротативки и автосервизите, които има във Велико Търново. Купил на търг бивша кравеферма на ТКЗС в дряновското село Керека. Използвал в началото програма САПАРД. Март 2007 г. подал документи, в края на годината го одобрили по времето на тогавашния шеф на ДФ “Земеделие” Асен Друмев. Докато го сменяха, се наложи да чакаме 6 месеца и започнахме през февруари 2008 г., разказва Петър Петров. Проектът по САПАРД е за 1,440 млн. лв. Изтеглил 960 000 лв. кредит. Одобрената сума по проекта е 800 000 лв. Трябвало да се възстановят 400 000 лв. Минаха три комисии, приеха без забележки нещата, но накрая ми преведоха 261 хил. лв., това ми е цялата субсидия, която взех, разказва старта си Петър. Съборил оборите до основи и ги вдигнал наново. Оборите са три по 650 кв.м, оборудвани по САПАРД. Направил доилна зала, която с танковете за млякото излязла около 200 000 лв. След 7 години във фермата се отглеждат 81 дойни крави, 20 бременни юници и още 50 телета и юници, разказа ветеринарният лекар на фермата д-р Милен Михайлов. Капацитетът на фермата е за 300 животни и 170 дойни крави. Неин управител е бившият шеф на РПУ – В. Търново Йордан Дойнов.
За да затвори цикълът, Петър Петров и двамата му съдружници купили през 2005 г. мандрата между Дряново и Габрово. С нея се сдобили, като платили дълговете на друг приятел. Правят по 100 тона сирене и 60 тона кисело мляко на месец. Не е много проспериращо да си фермер в България. Проблемите са много, всички само приказват, гневи се Петър Петров, докато гали по главата еднодневно кадифено теленце. Не всички ферми от първа група отговарят на условията да са там, за да получават добрите субсидии, продължава фермерът. Истинските ферми трябва да имат доилна зала с централен млекопровод, който директно да влиза в танка. „Предишното правителство даваше по 20 стотинки субсидия за литър първокачествено мляко. Парите не стигаха, защото фермите бяха много, а качественото мляко – не. Ако всичко беше по правилата, проблеми нямаше да има. На мен 20 стотинки ми покриват годишно изхранването на животните. Съотношението между цените на млякото и фуража трябва да бъде 2:1, за да има някаква финансова рентабилност. В момента 65 стотинки ми е фуражът, продавам си млякото на 80 стотинки, и то на моята мандра, сметките не излизат, коментира Петров. При предишното правителство вземал по 60-70 хил. лв. субсидии годишно за кравефермата и бяха добри пари. При сегашното взех 20 хил. лева за същите животни”, разкрива фермерът.
Храноденът на една крава на ден в неговата ферма излиза по 7-8 лева. Сега Петров и съдружниците му са започнали да правят торово стопанство за 360 хил. лв. по 121 мярка за модернизация в кравефермата в Керека. Имал договорки с германска фирма, която да изгради газгенераторна станция за производство на електроенергия от кравешката тор.