Да опиташ бял мъж и пружник

Ива Стойкова
Интересът към кулинарните ваканции в световен мащаб се засилва, но в България кулинарният туризъм е сравнително ново явление. С огромен потенциал за развитие. Именно кулинарен туризъм реализираха всички посетители на фолклорния фестивал от „Тимок до Вита”*, провеждащ се ежегодно в с. Черни Вит. Условие за участниците бе да представят традиционни ястия от съответните региони – от цяла България. В двата дни на събора гозбите се подреждаха на изложба, а на обяд, всеки закупил талонче от 50 ст. получаваше право да опита. Не се случва всеки ден да вкусиш няколко вида вида „Бял мъж” и качамак, „Пружник” (боб в тиква), „Бамбал фасул” (според комисията на изложбата едно от кулинарните съкровища тази година, чието достойнство е и пълното спазване на оригиналната рецепта), да дегустираш местно вино или да опиташ врящата в големи казани саламура (леко лютива рибена чорба). Това кулинарно предизвикателство се подсилва и от факта, че повечето от ястията са напълно неизвестни за широката публика. Дори самите българи не познават регионалната кухня, освен ако нямат някаква връзка с регион, различен от родния им. От друга страна, местата, предлагащи традиционна регионална кухня за туристи според всички изисквания, са малко и недостатъчно популярни.
Стратегия за развитие на кулинарния туризъм
Евро-Ток България** разработи предложение за стратегия за развитие на кулинарния туризъм, на базата на Националната програма за устойчиво развитие на туризма в България 2008 – 2013 г. В разработването му под внимание са взети и мненията на изследователи, читалищни сътрудници, ресторантьори, хотелиери и местни власти. Базира се на опита в областта на кулинарния туризъм на 18 европейски страни, членки на ЕС и на Евро-Ток Интернационал - сдружение на кулинари, официален консултант на Европейска комисия и Европейски парламент при приемането на политики и закони в областта на храните, земеделието, етикетирането, аквакултурите, напитките и кулинарията в по-широк смисъл.
Като слабости за България специалистите открояват следните неща. Липса на ясно разпознаваем имидж на България като кулинарна дестинация. Липса на обозначени кулинарни региони на България. Недостатъчно развита инфраструктура във вътрешността на страната (летища, пътища, обществен транспорт). Недостатъчно опитен и обучен персонал при производство и предлагане на качествен кулинарен продукт със силно подчертан местен характер. Слаба координация на държавните институции по отношение на производството, организацията, управлението и продажбата на туристически услуги и храненето, като съществена част от тях. Недостатъчно развитие на информационните технологии – интернет информация за България; специализирани сайтове и издания за възможностите за Кулинарен туризъм в България. Липса на ефективна национална система за събиране, съхраняване и разпределение на достоверна статистическа и маркетингова информация на българския туризъм в частност и на Кулинарния туризъм. Ограничена информация за българското кулинарно наследство. Списъкът е дълъг.
Практиката в България
През последните 20 години не се обръща подобаващо внимание на храната като фактор за туризма. Ниско бюджетните менюта, продукти с неизяснено качество и ниска цена е практика. През това време истинските пазители на кулинарните съкровища, известни и неизвестни, от всички кътчета на България, трудно могат да ги покажат пред света. По ред причини. Традиционните български ястия и начинът им на приготвяне са един готов туристически продукт, който чака да бъде реализиран, гласи заключението на стратегията за кулинарен туризъм. Възможността един чуждестранен турист да се научи да точи баница, да приготвя банска капама, ловешки лучник, родопски пататник или пък да стане свидетел на процеса на подквасване на истинско българско кисело мляко, на изработване на традиционни български колбаси и т.н. е оригинален начин за показване на българската култура.
И вероятно пътят започва оттам – от фестивали като този в Черни Вит- да се покажат на колкото се може повече хора уникалните български рецепти, заплашени от безвъзвратно изчезване заедно с хората, които още ги помнят.

* Целта на Събора е издирване, опазване, популяризиране и съхранение на българския фолклор и традиционна кухня.

**Евро-Ток България е неправителствена организация, обявена в обществена полза, в която на доброволен принцип членуват едни от най-добрите кулинари на България. Част от нейните приоритети са повишаване на културата на хранене у българина; Издирване и съхранение на автентичното кулинарно наследство; Повишаване имиджа на българската кулинария и в частност на кулинарите и популяризиране на България, като привлекателна туристическа дестинация, чрез развитие на Кулинарен туризъм.