Да приложим унгарския опит за еврофондовете

Ива Стойкова, специален пратеник на EconomyNews.bg в Страсбург*
Какво е голямото предизвикателство за България във връзка с усвояването на европейските фондове, къде са слабостите и от кого можем да вземем добри практики, както и разговор за добросъседските отношения на Балканите в контекста на изграждането на паневропейските транспортни коридори - тези въпроси коментира в специално интервю за EconomyNews.bg евродепутатът Евгени Кирилов.

Евгени Кирилов е член на Европейския парламент, пряко избран на първите избори за Европейски парламент в България, първи заместник-председател на Комисията по регионално развитие на ЕП, Член на Подкомисията по отбрана и сигурност, заместник-член на Комисията по външни работи и на Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Бивша югославска република Македония.

Г-н Кирилов, какви са основните предизвикателства за българските региони сега през призмата на европейските фондове?

Има изоставане и по трите фонда. Най-грубо казано за 6 г. ние сме усвоили около една трета от изплатените средства. Съгласно правилото N+2 за тази и следващите 2 години трябва да усвоим две трети или два пъти повече. Предизвикателството е много голямо. Неподготвени сме да усвоим толкова много средства. Наблюдаваме прехвърляне на средства от една програма в друга, което е по-добре, отколкото да не се прави нищо и да се загуби всичко. От друга страна, имаме и такива примери - едва в края на годината ще започне строителството на Северната скоростна тангента на София, вместо да се използва лятото. Това е пример за последствие от лоша организация.

Къде и каква оптимизация е нужна?

Процедурите по усвояването на средствата в различните оперативни програми са достатъчно сложни и хората, които вече са навлезли добросъвестно в тях, трябва да бъдат запазени - говоря за ниското и средно ниво. Не трябва да се повтарят досегашните грешки - при смяна на властта, по едни или други причини, да бъдат уволнени доста хора. Така се губи време. Ако има размествания, те трябва да бъдат от доказани професионалисти. Нови хора в тази ситуация могат само да навредят. Там, където изоставането е значително, трябва да се поиска сметка от съответните отговорни лица.
От друга страна, нашите региони нямат управленски капацитет - както за планиране, така и за координиране. Имаше опити за планиране - например, събираха се съставите на областните управители, но капацитетът е незначителен. Тук трябва да се привлекат централните органи. Такава идея лансира Томислав Дончев (бивш министър по управление на средствата от ЕС - бел.р.) - да изпраща екипи, които да помогнат в изграждането на този капацитет, но тя не бе доведена докрай.

Идеята Дончев
Управляващ орган и шест деконцентрирани структури (междинни звена) на ниво планиране NUTS 2.
Цел
Всеки регион има специфични нужди, затова трябва да се определят приоритетни посоки за развитие и ключови проекти за всяка община.
Райони за планиране

Дунав мост 2 вече е факт, но той попада в най-бедния български регион - Северозападният? Как може да се преодолее неравномерното развитие на българските региони?

Северозападният регион не е най-бедният само в България, а и в Европа изобщо. Ето защо той се нуждае от ясно поставени приоритети за следващият 7-годишен период. Този период е особен, защото в средата ще има междинна оценка. Какво означава това? Поставя се задача, например, да се вдигне икономическото развитие на Северозападния регион. За тази цел ще се искат редица мерки и оси, а накрая ще се гледа ефектът. Работата не е само да построиш едно шосе или една магистрала, а да планираш нещата така, че с общото действие на програмите да засилиш икономическото развитие и социалния ефект. Разбира се, тук винаги влиза и екологията. Това зависи от нас, никой не ни се бърка, но когато съвместно с ЕК се утвърдят основните цели, трябва да се знае, че в краткосрочен период ще се следи до какво води изпълнението на тези програми. В противен случай ще има спиране на пари. Досега въпросът беше просто да се похарчат парите. Ето и сега се дават предложения да се купят линейки, пожарни, автомобили за обслужване за хората с увреждания. Тази практика ще бъде прекратена, защото отсега нататък ще се гледа изпълнението на целите от гледна точка на показателите на развитие и постигането на определени стандарти.

Можем ли да се поучим от добри практики на други европейски страни?

Да. Има добри примери и сред големите страни, и сред много малките. Да вземем една Естония - тя е водеща по усвояване на средствата. Но като че ли най-ефективният пример и близо до нашите условия е Унгария. Може много сериозно да се изучи унгарският опит. Те имаха същите проблеми като нас в началото. Вярно е, че влязоха по-рано в ЕС и имаха 2-3 години да усвоят нещата. Те работят с един капацитет за планиране не само на регионите, а и на общините. При тях управлението много плавно прелива от горе надолу. Те са направили добри изводи от първоначалните трудности и механизмът им е много смазан. Унгарците не са сред най-добрите по усвояване на евросредствата. Има страни, усвоили 60-65%, при средно 50%, а Унгария се движи около 40%, България е 35%-36%. Същественото е, че унгарците не изостават, дърпат напред и показват реални резултати. Всичко в крайна сметка опира до капацитета, до хората, които управляват програмите.

Да се върнем в нашия, балкански, регион. Вие следите отблизо темата Македония - какви сигнали идват оттам, още повече, че сме свързани с Паневропейски транспортен коридор 8?

Македонците дават сигнали, че ще започнат жп линията от Скопие към нас. Коридор №8 е много важен. Става дума и за продължението през Албания. За това се говори от десетина години, надявам се най-после да има прогрес, ще се отпуснат и средства.

Какви са настроенията спрямо Македония сред Вашите колеги?

Нас ни критикуват, че пречим на европейското им бъдеще, истината е, че това правителство, което управлява вече доста дълго време, няма приоритетна цел. За тях членството в ЕС все още е далечно бъдеще, ако може да започнат преговорите, без нещо особено да се прави.
Има колеги, които не възприемат спора за името, но има и други, които разбират, че става дума за националистичен уклон и това не се одобрява. По принцип ЕП подкрепя започването на преговори, но при решаването на всички тези въпроси. Последните събития не станаха много известни у нас - в края на декември миналата година управляващите се разпоредиха полицията да влезе и да изхвърли опозицията от парламента. Това наклони везните в друга посока. Еврокомисар, докладчик отидоха на място с настояване да се разберат. Назначена бе комисия, която да разследва случилото се. Иначе е в наш интерес, ако видим насрещни стъпки, да ги подкрепим и да укрепим добросъседските отношения. Засега не виждаме подобни стъпки, виждаме и колебания за подписване на договори за добросъседство. Това са сигнали, които не ни правят оптимисти. Ние следва да имаме ясна позиция, иначе нещата могат да се задълбочат. Сегашните управляващи в Македония повече натискат на чисто националистическа струна, македонизмът се засилва на базата на някои антибългарски чувства и това не е добре. Те разчитат, че с тази политика могат да печелят избори, вместо политиката за напредване на преговорите за членство в ЕС.

И последен въпрос - как преминава денят на един евродепутат?

Тук в Страсбург денят на евродепутата преминава много динамично. Някои колеги се прибират сред 21.00, след 22.00 ч., някои стигат и до 23 ч. Претрупана е работата, защото това са редовните пленарни заседания. По това време стават много срещи, заседания на комисии, делегации, пленарно заседание, гласуване. По-напрегнато, но за сметка на това и по-интересно.

*Със съдействието на Информационното бюро на Европейския парламент в София.