Да се готви Словения

Кризата в Кипър изглежда е остаряла новина, новата страна, за която трябва да се тревожим, е Словения, пише в. "Вашингтон пост", цитиран от Танюг. Словения преживя доста лоша седмица със скок на лихвените проценти на облигациите до 5,4 процента вследствие на опасенията, че ще й бъде необходима международна финансова помощ, отбелязва американският ежедневник, като добавя, че това е все още доста под кризисното равнище в Кипър, където лихвите са около 7 процента, но вече навлиза в "опасната зона".
Изданието посочва, че за разлика от повечето страни, които пострадаха заради кредити в сектора на недвижимите имоти, Словения имаше проблем с компании, финансирали дейността си с дългове, а не с капитали. По-голямата част от икономическия растеж на страната от 2000 г. насам е финансиран с корпоративни кредити, голяма част от които са обявени за несъбираеми по време на кризата през 2008 г., пише "Вашингтон пост".
В оповестен миналата седмица доклад на Международния валутен фонд се казва, че заради големия брой рискови заеми банките са затънали в проблеми и обемът на несъбираемите кредити в трите най-големи словенски банки е нараснал от 15,6 процента през 2011 г. до 20,5 процента през 2012 г. Почти една трета от тези кредити са отпуснати на частни фирми.

Вестникът припомня, че Словения като повечето европейски страни е предприела програма за икономии, включително орязване на заплатите в държавния сектор и на социалните плащания с цел да намали бюджетния си дефицит до 3,5 процента през 2012 г. Целта е постигната, но ако не се смятат разходите за рекапитализация на банките, отбелязва изданието.
"Вашингтон пост" посочва, че след вота на недоверие на "склонния към корупция" премиер Янез Янша, на власт в страната дойде правителство на левия център начело с Аленка Братушек, която ясно заяви, че за нея е по-важно да задвижи икономиката, отколкото да намали държавния дълг. Това обаче може да доведе до снижаване на кредитния рейтинг на Любляна. МВФ посочи, че тази година от продажба на облигации Словения трябва да придобие 2,92 милиарда евро, една трета от които ще отидат за рекапитализация на проблемните банки, но с високите лихвени проценти събирането на тези пари може да се окаже трудно. В този случай Любляна ще трябва да се обърне за помощ към международните кредитори, за да получи кредит с лихви, по-ниски от пазарните. С други думи, на Словения ще й е нужен спасителен пакет, обобщава "Вашингтон пост".