Да шиеш за H&M в България

Работа до припадък и мизерни заплати: така се шият дрехите за шведския моден концерн H&M в България, Турция, Индия и Камбоджа. Изненадващо е, че най-тежко е положението в България. Ето какво разказват шивачки:

Мизерно заплащане и експлоатация - такива са условията на работа във фирмите-подизпълнителки на шведския моден концерн H&M в България, Турция, Индия и Камбоджа. До този извод стига изследване, проведено от инициативата "Кампания за чисто облекло" (Clean Clothes Campaign - CCC), информират днес редица немскоезични издания.

Твърди се, че заплатите на шивачките във въпросните фирми често са под минималното възнаграждение в съответната страна. Същевременно са установени "тежки нарушения на трудовото законодателство и на човешките права", се казва още в изследването, цитирано от изданията.

"По 12 часа на ден, 7 дни в седмицата"

Германският "Зюдвестпресе" посочва по този повод, че H&M няма собствени текстилни фабрики. Продукцията на концерна се изработва от 800 фирми-подизпълнители - основно в Югоизточна Азия и Източна Европа - които само формално се водят независими. Активисти от CCC са разговаряли с шивачки от България, Турция, Индия и Камбоджа и са проучили условията на труд. През 2013-та година именно в тези четири страни са работили 60% от всички шивачки, произвеждащи продукция за H&M, посочва "Зюддойче цайтунг" (ЗЦ). 

По време на изследването станало ясно, че най-тежко е положението не в Далечния Изток, а в България, която е членка на ЕС, подчертава "Зюдвестпресе". Български шивачки са разказали, че работят средно по 12 часа на ден, 7 дни в седмицата. В тази връзка "Билд Цайтунг" цитира шивачка от българската фирма "Koush Moda", която казва: "Отиваме на работа сутрин в 8 часа и никога не знаем кога ще си тръгнем. Имало е дни, когато сме работили и до 4 часа сутринта".  

"Зюдвестпресе" посочва, че, според изследването, в българските фирми-подизпълнителки "средната нетна месечна заплата при редовно работно време е била 98 евро, а същевременно минималното нетно трудово възнаграждение в страната е било в пъти по-високо - 204 евро". Дори и с извънредните часове труд и добавките анкетираните не са успявали да преминат прага на бедността, който в България е 269 евро. Да не говорим за изисквания от синдикатите минимален месечен доход от 1110 евро, гарантиращ нормално съществуване и покриващ разходите за наем, здравно осигуряване, храна, образование и др., посочва изданието.

"Резултатите са шокиращи", казва Бетина Музиолек от германската секция на CCC и координаторка на изследването. "И в четирите страни работниците ни разказаха, че в техните фирми е съвсем нормално да се работи и в неделя", разказва тя. В някои фабрики редовно имало случаи на припаднали работници - всяка трета шивачка в Индия и две трети от анкетираните работнички в Камбоджа са припадали поне веднъж на работното си място, посочва "Билд Цайтунг". На това място изданието припомня, че шведският моден концерн H&M има годишна печалба от 2,6 милиарда евро. 

Както в България, така и в Турция, Индия и Камбоджа интервюираните шивачки са признали, че се опасяват от "сериозни негативни последици" за тях, ако решат да се организират синдикално. "Особено в Източна Европа беше изключително трудно да открием хора, готови да говорят с нас", казва Музиолек и добавя, че много работници и служители се страхуват да не бъдат уволнени.

А обещанието за по-високи заплати?

През 2013 година, след срутването на текстилна фабрика в Бангладеш, при което загинаха 1100 души, H&M прие т.нар. "Пътна карта за честно заплащане на труда в текстилната промишленост". Тогава шведският концерн обяви, че до 2018 година всички "стратегически доставчици и подизпълнители" трябва да са подобрили значително условията на труд, а 850-те хиляди работници в тях трябва да започнат да получават нормални заплати, с които да могат да се издържат, припомня "Зюддойче Цайтунг". Пет години след трагедията в Бангладеш от H&M радостно отчитат, че в 594 фабрики с общо 840 хиляди работници вече имало демократично избрани синдикални структури, които представляват работниците пред техните работодатели. А в някои от фирмите дори били въведени "прозрачни схеми на заплащане на труда", се хвалят от шведския концерн.

А обещаните по-високи заплати? "Зюддойче Цайтунг" цитира следния отговор на H&M: "Нашата задача (...) не е да определяме заплатите (...) Работниците трябва да ги договарят със своите правителства.".източник: Дойче Веле