Дания бойкотира Балтийския газопровод

Дания оттегли разрешението си за газопровода, планиран да доставя норвежки газ за Полша, обосновавайки се с необходимостта да прецени дали проектът застрашава местообитанията на някои видове мишки и прилепи, предаде Асошиейтед прес.

Решението е пречка за усилията на Полша да постигне енергийна сигурност. Варшава разчиташе Балтийският газопровод да й помогне да ограничи зависимостта си от руските енергийни източници.

Датският съвет за апелационни жалби в областта на околната среда и храните обяви, че отменя издаденото през 2019 година разрешително за ползване на терен на територията на страната за Балтийския газопровод.

Решението означава, че Датската агенция за околната среда ще трябва да проведе повече проучвания.

Полша се надява, че в крайна сметка ще получи разрешение, каза полският заместник-министър на външните работи Марчин Пшидач.

Опазването на околната среда е много важно и ние трябва да спазваме всички правила, но също толкова важна е и енергийната сигурност и трябва да претеглим тези две неща по начин, който да позволи проектът да бъде завършен, добави той.

Балтийският газопровод е проектиран да транспортира норвежки природен газ от Северно море през Дания до Полша. Очакваше се той да бъде готов през есента на 2022 година, припомня АП.

ЕС не е единен за природния газ и еврофинансирането

Единадесет държави от ЕС, включително Германия, Дания и Нидерландия, са готови да отхвърлят плана за удължаване на подкрепата на ЕС за трансгранични проекти за природен газ и вместо това да настояват за правила за изключване на изкопаемите горива от еврофинансиране.

Това се посочва в документ, видян от Ройтерс. Португалия, която в момента е ротационен председател на страните от ЕС, изготви предложение, което отвори вратата за изкопаеми газове в правилата за финансиране на трансгранични проекти.

Европейските правила "TEN-E" (Трансевропейски енергийни мрежи) посочват кои трансгранични енергийни проекти могат да бъдат определени като проекти от общ интерес (PCI). Този списък се преразглежда на всеки две години и енергийните проекти, които се появяват в него, имат достъп до определени фондове на ЕС и бързо издавани разрешителни, припомня Euractiv.

В момента ЕС ги пренаписва, за да ги приведе в съответствие с климатичните си цели. През декември Европейската комисия предложи нова версия, която специално изключва петролната и газовата инфраструктура. Но португалският проект е на път да промени предложението на Европейската комисия. Чрез него се отварят вратички за газопроводи, което да им позволи да получат финансиране до края на десетилетието.

TEN-E не трябва да поддържа инвестиции във фосилни горива

Единадесетте страни-членки на ЕС, които се противопоставиха на това - Австрия, Белгия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Люксембург, Латвия, Холандия, Испания и Швеция, повториха позицията си отпреди месец, когато подписаха декларация за премахване на изкопаемите горива при преразглеждането от регламента за TEN-E.

"Инвестициите в инфраструктура трябва да осигурят жизнеспособен път далеч от разчитането на изкопаеми горива. 11-те държави-членки призовават да се спре финансирането от ЕС на проекти за изкопаеми горива в рамките на подготовката за дискусии по TEN-E, написаха в туитър представители на преговорния екип на Дания. "TEN-E не трябва да улеснява инвестициите в инфраструктура за изкопаеми горива, нито смесване на водород с изкопаеми горива", се казва в декларацията на 11-те.

"TEN-E трябва да допринесе за разработването на рамка за жизнеспособен път далеч от зависимостта на фосилните горива", допълват единадесетте страни.

Правилата ще бъдат "тест лакмус" за обещанието на ЕС да елиминира нетните си вредни емисии до 2050 г., се казва в съобщението. Декларацията е важно изявление преди дискусиите между страните от ЕС, според Клод Турмес, министър на енергетиката на Люксембург, който написа в Twitter преди дискусиите:

"За Люксембург, Дания, Германия и осем други държави-членки новият регламент за TEN-E не трябва да поддържа изкопаеми газове, нито смесване на водород."