АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Според Министерството на финансите ключова роля за размера на дефицита играе трайно слабата икономика. Рецесията води до по-ниски приходи от данъци като корпоративния данък и до по-високи разходи, например за увеличената безработица.


Още в първите часове след откриването най-дълги опашки се извиха пред щандовете за хамбургери, които се продават за между 40 и 50 леи (16 и 20 лв). Хот догът струва между 35 и 38 леи (14 и 15,2 лв), гофретите са по 30 леи (12 лв), палачинките - между 22 и 30 леи (8,8 и 12 лв), пържените картофки с всевъзможни добавки - 32 леи (12,8 лв).


Агнешкото месо се продава средно с 1-3 евро по-скъпо от миналата година. Ако в големите вериги през 2024 г. цените му са били 9-10 евро за килограм, тази година там то се намира за 11-15 евро, а в кварталните магазини отива над 15 евро. Яйцата вървят от 30-35 евроцента за брой и достигат до 60 евроцента за отглежданите по биологичен начин.


Предлага се установяването на повишено данъчно облагане от 15% за работниците, чийто годишен данък надвишава 33 млн. 422 хил. тенге (прибл. 115 хил. лева.).


Оценката ще продължи поне три седмици, след което ще има едномесечно обществено обсъждане, каза още министърът по време на форума "Нови възможности и предизвикателства пред българския агросектор", който е 19-и от кампанията "Да! На българската храна".


КЗК се аргументира, че комисионите, които търговците на дребно плащат за приемане на електронни ваучери към операторите, както и трансакционните такси, се определят на изцяло пазарен принцип, като се договарят между участниците в системата.


"Недопустимо е в България да се продават храни със съмнителен произход или подвеждащи етикети, които заблуждават потребителите за състава и качеството на продукта. Пазарът трябва да бъде защитено място, а не територия за печалба на нечестни търговци за сметка на здравето на хората", заяви инж. д-р Андрей Велчев, председател на Сдружението.


Освен тази инициатива, вече две години заедно провеждаме образователна кампания за ученици, чрез която досега сме обхванали над 4000 деца в София. През 2025 г. програмата ще се разшири и в Перник и Ботевград, за да достигне до още повече млади хора“, допълва Джейн Димитрова, съосновател на Foodobox.


Повечето от освободените вносители ще бъдат малки и средни компании или индивидуални потребители, се казва още в проектодокумента. Това предложение може да се промени преди публикуването, като всички промени в политиката на ЕС ще трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент и страните членки на съюза.


По данни на ООН, 1/3 от произведената годишно храна в света се разхищава. В България над 670 000 тона храна се разхищават годишно.