АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Икономиката на Германия е в стагнация вече десет тримесечия. По-високите заплати и по-ниските лихвени проценти говорят за възстановяване, но политическата нестабилност пречи на инвестициите.
Най-бързи се оказаха общинарите в Добрич, които вече приеха увеличение на данъците върху имотите и автомобилите, както и лицензите на таксиметровия транспорт на територията на общината.
Данъчните промени, внесени в парламента, показаха, че правителството на Орбан предлага от 2025 г. да обвърже повишаването на акцизите върху горивата, алкохола и тютюна с общия годишен темп на инфлация през юли спрямо предходната година.
Активността на жилищния пазар е сравнително устойчива през последните месеци, като броят на одобрените ипотечни кредити се доближава до нивата отпреди пандемията въпреки значително по-високите лихвени проценти.
Растежът на световната икономика догодина ще остане значителен и ще бъде на ниво от около 3 на сто на фона на намаляването на лихвените проценти от много големи централни банки и силното представяне на американска икономика, съобщи Ройтерс, като се позова на анкета сред 500 икономисти.
Лихвените проценти при новите срочни депозити в лева за домакинства бележат лек ръст, като към края на септември 2024 г. достигат 1,02% в сравнение с 0,63% към края на септември 2023 г. Това съобщи Асоциацията на банките в България (АББ) във връзка със Световния ден на спестовността.
На този фон в средата на месеца представители, които са запознати със ситуацията, съобщиха, че Рейчъл Рийвс се стреми да заложи в проектобюджета на Великобритания намаление на разходната част и увеличение на данъчните постъпления с до 40 млрд. британски лири.
Най-високите цени на електроенергията, включително данъците, за битовите потребители през първото полугодие на 2024 г. са в Германия (39,5 евро за 100 киловатчаса), Ирландия (37,4 евро) и Дания (37,1 евро). На обратния полюс са Унгария (10,9 евро за 100 киловатчаса), България (11,9 евро за 100 киловатчаса) и Малта (12,6 евро за 100 киловатчаса).
Имотните пазари в България, Полша, Румъния и Чехия показват както сходства, така и различия в развитието си през последната година, в която икономиката се сблъсква с висок процент на инфлация. Всяка от тези държави среща сходни макроикономически предизвикателства като инфлация, високи лихвени проценти и административни бариери, но реагира с уникални решения.
Според програмния директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев данъците не трябва да се увеличават, а напротив би следвало да намаляват. Той смята, че бюджетните разходи са твърде големи и неефективни, което води до дефицит.